© Plovdiv24.bg виж галерията

Благодарното християнско население организира тържествено посрещане. Присъствието на руските воини означава изгонване на османския аскер, отрядите башибозук и черкези и спасяване на Пловдив и жителите му от участта, сполетяла градове като Стара Загора, Карлово и Сопот. Идва дългоочакваната, жадуваната свобода.

Руското командване е очаквало, че край Марица и тепетата ще се състои решителната битка с войските на Сюлейман паша, които са последното препятствие по пътя към Одрин и Цариград. Напредвайки откъм София, Западният отряд на генерал Гурко отдалеч се разгръща, за да обгради отвсякъде Пловдив и отреже пътя за отстъпление на османските войски.

При село Оризари под ръководството на капитан Александър Петрович Бураго от 2-ри ескадрон на Лейбгвардейския драгунски полк мразовитите води на Марица са прекосени от пехотинци от Финладския полк, които имат за задача да пресекат турското отстъпление. Капитан Бураго начело на своя ескадрон от 63 души напредва към града по нареждане на генерал Гурко, за да разбере дали пламтящите на места пожари не са началото на неговото опустошаване.

Около 23.00 часа на 15 януари ескадронът влиза в Пловдив откъм квартал Мараша и заема пощенската станция и конака, находящи се съвсем наблизо оттук - на днешния площад "Съединение". Турските войски са струпани около гарата.

За да предотврати евентуалното им противодействие, което може да навреди на града и жителите му, Бураго нарежда на войниците си да атакуват, вдигайки възможно най-голям шум. Действията им са толкова неочаквани, че османците се разбягват, смятайки, че ги атакува цялата руска армия, която маниврира около града.

Сюлейман паша и щабът му панически отпътуват с влак към Одрин. Така героят капитан Бураго влиза в историята като освободител на Пловдив. За храбростта и находчивостта си той е награден с орден и е произведен в чин полковник, прескачайки цели две воински звания. За съжаление 6 години по-късно Александър Бураго умра от туберкулоза на едва 31-годишна възраст.

Твърде е възможно здравето му да се е разклатило именно по време на зимното настъпление на руските войски в Освободителната война. Макар да е избегната голяма трагедия, като опожаряването на града, освобождението коства свидни жертви.

През нощта срещу 16 януари отстъпващи турски войски извеждат от затвора Таш капия 123 българи и ги изтребват в местността "Остромила". В месеците на войната преди това стотици хора са избесени по улиците на града, други са пратени на заточение; затворите са препълнени.