Ще се превърнат ли Родопите в българския Клондайк? Наистина ли смолянчани с години са стъпвали върху несметни находища от злато и сребро, а дори и диаманти? Преди дни геолози пуснаха фитила, че подобно нещо е твърде вероятно. Дали е така обаче, ще стане ясно едва когато фирмата, която получи разрешение да "рови" край смолянските села, оповести резултата. Ако го направи, разбира се, защото нерядко специалистите определят тази информация като супер ценна и дълбоко секретна.
На заседание на кабинета от 9 юли софийската фирма "Химимпортстрой" АД получи разрешение за проучване на подземните богатства и изкопаеми в района на смолянските села Черешките, Бориково и Киселчово. По принцип зелена светлина се дава за проучване на всякакви видове подземни богатства, поясниха експерти. В случая обаче смолянските геолози са категорични, че не може да става дума за нищо друго освен за злато и сребро.
Явно обаче местните хора не са и подозирали за богатствата, които дремят под краката им, защото повечето селища са тотално обезлюдени. В много от тях са останали едва по десетина къщи със стари хора. Младите отдавна са на гурбет или са избягали по градовете в търсене на прехрана. Фирмата е получила позволението за срок от три години, а инвестиционният план на дружеството предвижда вложение от около 376 000 лв. Теренът, който специалистите ще проучват, е 3,1 кв. км. Българското дружество обаче далеч не е пионер в геоложките търсения на златна жила в Смолянско. Преди около три години специалистите на канадската "Болкан минерал енд майнинг" също пристигнаха в района, за да търсят злато край почти безлюдното село Кошуте и Черешките. Компанията също има тригодишно разрешително, за да търси благородни залежи за своя сметка в района на Чепеларе на територия 81,6 кв. км.
Тогава канадците повече от 2 години правиха совалки, докато получат зелена светлина от екоминистерството. Накрая обаче им позволиха да копаят в районите на Чепеларе и Смолян. През 2007 г. канадците започват разкопки в района на село Могилица. Близо 339 хил. долара са били плановете за инвестиции, 24 хиляди от които са предвидени за опазване на околната среда край селата Кошуте и Черешките. Наблизо имало и стара кариера за добив на мрамор.
Нашествието на геолозите внезапно предизвиква демографски бум в Кошуте. Селото, което е на самата граница с Гърция, не е виждало новопристигнал от 1956 година, докато не се разнася новината за канадците златотърсачи. Местните, отдавна забягнали в града или Гърция, започнали да се връщат и спешно да си търсят земите и имотите, с надежда по-късно да ударят джакпота. И тутакси се родили легендите - че чужденците явно са намерили златна жила, но го пазят в тайна. Слухът се подхранва от упоритото мълчание на гостите, които живеели в село Могилица, в местна къща за селски туризъм. Нищо не казвали, но могилчани са сигурни, че са намерили сериозна златна жила. След това обаче внезапно канадците си тръгват и не се завръщат.
Днес съвсем близо до териториите, в които те търсили находки преди няколко години, ще копае българската фирма. Според стари спецове не е изключено българското дружество "Химимпортстрой" АД да търси и още по-редки ценности от златото. Например диаманти. "Доволни сме, че идват българи. Дружеството е със солидна дейност и добро реноме на родния пазар", казват експертите. Техни са едни от най-сериозните проекти у нас, сред които този за намаляване на индустриалното замърсяване от КЦМ АД - Пловдив, Инсталация за сушене на газ и монтаж на площадка за разходомери за газ на "Булгаргаз" АД, както и новата производствена линия за тежка сода в "Солвей Соди" АД - Девня.
Източник: в. "Стандарт" |