| Откритие в България обори погрешно твърдение за неандерталците и хомо сапиенс | ||||||
| ||||||
Досега антрополозите вярваха, че неандерталците са изчезнали или дори са унищожени хиляда години след пристигането на Homo sapiens в Европа. Но как биха могли да ни предадат толкова много гени? Сега ДНК последователности от костни фрагменти от пещерата Бачо Киро показват за какво става дума: съвременният човек е имигрирал в Европа не преди 41 000 години, а 8000 години по-рано. Неандерталците и хомо сапиенс не са били конкуриращи се за оцеляване видове, както се предполагаше, които избягвали контакти или дори се биели помежду си поради недоверие и вражда. В действителност те са живели заедно спокойно повече от 300 поколения. През ледниковата епоха двата типа хора все още са били разделени от Средиземно море. Неандерталците са бродили из Европа и Азия като високоспециализирани ловци на мамути. В същото време анатомично по-модерният хомо сапиенс се развива в Африка. Когато африканците мигрират на север, те споделят общо местообитание с местните жители: "Хомо сапиенс донесе ново поведение в Европа и взаимодейства с местните неандерталци“, съобщава Жан-Жак Хюблин, директор на Института за еволюционна антропология "Макс Планк“ в Лайпциг. Новите находки показват, че новодошлите не са пристигнали в Европа като завоеватели. Те са донесли със себе си нови оръжия и инструменти, но са живеели в същите пещери като неандерталците, създавали са семейства с тях и са отглеждали деца заедно. Ето защо все още носим до четири процента неандерталски гени днес. Откритията като това в пещерата Бачо Киро сега предоставят решителни антропологични доказателства за ранното мирно съжителство на нашите предци в праисторическите времена. |
Още новини от Национални новини:
