 © | | Майор Валентин Терзиев |
Трагедията с изчезналия над Черно море самолет от българските ВВС предизвика множество коментари на знайни и незнайни експерти. В армията веднага задвижиха процедурата за разследване на инцидента, а в публичното пространство започнаха да се спрягат дежурните версии защо и как се е случило. Пловдивският адвокат Тодор Кръстев, без да е специалист по авионика, постави диагноза на общественото развитие у нас и повдигна въпрос, който досега винаги е оставал встрани от шумотевицата:
"Загиналият български пилот при нощен полет над Черно море е трагедия - и лична и обществена. Само на 47 години "загинал при изпълнение на служебния си дълг". Това ще бъде формулировката, което ще представят, или по-точно ще пробутат на семейството му и обществено. Колко мило само. И семейството, и обществото ще трябва да се гордеят с този без време загинал българин. И тук е цинизмът. Цинизмът облечен в тази формулировка.
Защото той не е загинал при изпълнение на служебния си дълг - той е убит при изпълнение на служебния си дълг. Убит е именно от това общество, което го е поставило в абсолютна невъзможност да бъде достатъчно подготвен. Не може да са необходими по поне 200 летателни часа на година, или както там се наричат, а на него и на българските пилоти именно това общество, тази държава, да подсигурява не повече от 30, и да спестяваме това определение.
Да, България уби този млад и образован мъж, какво да го увъртаме. И когато една държава започне да убива най-добрите и подготвените си специалисти, очевидно е тежко болна. Толкова тежко, че ако въобще има лечение, то ще продължи с десетки години". |
