| Интегрирана растителна защита на принципа на схемата за газьола? | ||||||
| ||||||
Прогноза: Конвенционалните препарати ще изчезват Внедряването на интегрираната растителна защита е наложително, тъй като амбициите на Зелената сделка и новата Обща селскостопанска политика (ОСП) след 2020 г., са за редуциране на употребата на препарати за растителна защита с 50% и на изкуствените минерални торове с 30%. И още - използването на нехимичните средства за защита по време на беритба на растенията не само, че ще ги предпази от болести и неприятели, но и ще предпази потребителите от консумирането на плодове и зеленчуци с наличие на пестициди. БАМ-я входира своето предложение до земеделското министерство затова как интегрираната растителна защита може да залегне в новата ОСП. Все още обаче асоциацията няма отговор по предложения проект. “Ние гледаме в бъдещето, но все още срещаме трудности и неразбиране в настоящето”, така Божидар Петков, председател на асоциация коментира мълчаливия отговор на неговото предложение. Ето какво представлява то: Например, ако растителната защита на малини по технологична карта струва 200 лв. на декар и даден земеделски производител представи фактури, че е закупил препарати за растителна защита но от биологичен произход за до 100 лв., ще му бъде възстановена 50% от сумата. Идеята е това да става на база от предходна година, както е при фактурите за газьола. По този начин ще има кръстосано съответствие при проверки. Същата е идеята и при минералните торове. Ако по технологична карта разходите за минерални торове за 1 декар малини са 200 лв. и ако фермер представи фактури, че е купил торове с органичен или природен произход, ще му се субсидира 50% от разхода за 30-те процента. И в двата случая размера на покупката на биологични препарати за растителна защита или биоторове може да е и за по-голяма сума, но признатия разход да е в границите на поставената цел. По този начин доброволно голяма част от производителите на плодове и зеленчуци постепенно ще започнат да прилагат интегрираната борба. Още едни положителен ефект, според Петков, е че ще може да отпадне и нуждата от програми като зимни пръскани, борба с телени червей при картофи и схемата за тута абсолюта при домати. “С този механизъм земеделските производители сами ще определят кога и какви препарати да прилагат, както и сами ще разпределят тяхното използване - дали това ще бъде през вегетацията или през зимните пръскания”, обясни Петков. В тази връзка, браншът очаква да бъде разработена съвместна програма за интегрираната растителна защита, която да мотивира и подпомогне земеделските производители плавно, преминавайки към интегрирана растителна защита, да постигнат заложените критерии на Зелената сделка. Схемата за зимни пръскания Обособяването на нов механизъм за интегрирана растителна защита се налага най-вече, тъй като схемата за зимни пръскания не работи изцяло, смятат производители. “Внедряването на интегрирана растителна защита е наложително, тъй като ЕК се интересува какви мерки е предприела България до момента за редуциране на употребата на химични средства за растителна защита. Досега обаче няма писмено доказателство за нито една. Ако в схемата за зимните пръскания, специално за биопроизводството, се включат няколко нехимични препарата, които да послужи за ускорено гниене на листата или за нещо друго, това няма да промени бюджета, а само ще разшири възможностите за избор на земеделците. На този въпрос за добавянето на биоагенти и нехимични препарати в схемата от БАБХ обясняват, че тя в нея влизат само регистрирани препарати за растителна защита. В нея обаче място намира карбамидът, който също не е регистриран препарат. От БАБХ дефинират неговото присъствие в листата като “изключение”. Щом обаче има едно изключение, може би може да има и второ?”, размишлява Божидар Петков. Това нежелание за стигане на консенсус Петков определя като “закостенели бюрократични спънки”. “При ягодите в схемата за зимни пръскания не разполагаме с препарат за растителна защита, понеже някаква професорка (никой не й цитира името), на някаква работна група, е казала, че ягодите не се нуждаят от препарати за зимните пръскания, защото те се косят. Добре, но кога се косят ягодите? След беритбата. А кога е беритбата? През месец Май. След беритбата, като се окосят листата до есента има нови листа, заложени са и плодните пъпки. Цялата тази листна маса е пълна с болести, които зимуват. Това за мен означава, че е нужна растителна защита!”, продължава Петков. Браншовикът смята, че в БАБХ на дневен ред стои консерватизмът за адаптиране към новите технологии, препарати, но и най-вече възможности за нехимични вещества за борба с вредителите. “Същото е и положението с розите. Те са включени в схемата за зимни пръскания, но за тях няма препарати. Така на практика схемата за тях е неприложима”, припомни Божидар Петков. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Още новини от Национални новини:
