| Обречени ли са стратегическите планове на провал? | ||||||
| ||||||
Мярка Covid-19: Какви разходи може да покрива? В момента имаме възможност да се преборим не само с коронавируса, но и с една друга болест – преобладаващия политически прагматизъм и политиките, базирани на интереси. Това важи и за самата Обща селскостопанска политика (ОСП). Приемането на регламентите за бъдещата ОСП ще стане, когато приключат преговорите за Многогодишната финансова рамка (МФР). Преди кризата с коронавируса правителствата на страните членки се потрудиха сериозно върху своите стратегически планове. Те са най-голямата промяна в новата ОСП, която трябва да предложи една европейска земеделска политика с по-фокус върху околната среда и по-ясна логика на интервенциите. Преди да се стигне до финализиране на новия набор от реформи в земеделската политика, което вероятно ще се случи през есента или зимата, един простичък въпрос търси отговор: дали стратегическото планиране наистина дава възможност за по-ефикасна и ефективна земеделска политика? Или просто навлизаме в поредния набор от корекции на политиката, който цели да осигури колкото се може повече финансиране при минимална промяна на разпределянето му. Стратегическият подход на новата ОСП изисква повече рационалност, яснота, добро дефиниране на мерките. Дали това гарантира обаче по-добра земеделска политика, по-адаптирана към нуждите на съвременното общество? В следващите редове проф. Ерявец разглежда условията за позитивна промяна в европейската земеделска политика, но и рисковете. Има опасения, че накрая ще получим квазистратегически планове, който само ще „облекат“ малко по-различно настоящите интересни в земеделската политика. Първи риск: Слабо разбиране на ефекта от мерките и нуждите от технологична еволюция Всяко стратегическо планиране започва от дефиниране на потребностите. Те се оценяват на ниво икономика – околна среда – общество. Тук се вземат предвид огромните различия между икономическа обстановка, природни условия, ролята на земеделието и условията в селските райони. Тази картина не е проста.
Форум на високо ниво ще обсъжда стратегията за агрохранителната верига Втори риск: Неточност на целите и неправилно преразпределение на активите Земеделската политика в цял свят е богата на цели, които не са дефинирани достатъчно ясно. ОСП, казва проф. Емил Ерявец, никога не е била способна ясно да свърже потребности и цели. Докато потребностите бяха до известна степен добре изразени, на ниво цели има бърз завой към много общи и сходни аргументи. Настоящата дискусия в Европейския парламент и Съвет не дава особена надежда за промяна към по-прозрачни потребности и цели. Очакването, че дискусията ще бъде по-добра на ниво страни членки, е илюзорно за повечето от тях. Трети риск:Предварително дефинирани мерки и неясна логика на интервенциите Сериозен проблем при съставянето на стратегическите планове идва от това, че повечето мерки са предварително дефинирани и няма ясна логика на интервенциите. Възможно ли е да направим земеделската политика по-стратегическа, използвайки същите мерки? Едва ли, тъй като: Четвърти риск: Липса на прилагане и потребност от по-добър човешки ресурс При обществената политика ние оставяме стратегическото планиране основно в ръцете на политиците на национално и европейско ниво. Но политиците са по-скоро предаватели на предварително подготвени предложения, отколкото истински стратегически лидери. Така ситуацията се оказва доста по-различна от тази в частния сектор. Политиците рядко искат да носят отговорост за ключовите стратегически решения. Тяхната политическа съдба зависи повече от скандалите и сътресенията на политическата арена. Възможни ли са корекции в ОСП или трябва да забавим ход? В момента законодателството не е адаптирано напълно, а се пишат стратегически планове. Именно поради това, за да има по-голяма промяна в земеделската политика, вярвам, че има няколко неща, които са задължителни на ниво ЕС, казва проф. Ерявец: |
