| Дигитализацията в България - докъде сме? | ||||||
| ||||||
Чудо за три дни ли бяха проверките за виртуалните стада? В рамките на събитието успяхме да поговорим за това, как дигиталните решения могат да улеснят фермерите, както и по какъв начин ОСП може да помогне цялата дигитализация в земеделието да стане факт. Гост на уебинара беше Свилен Костов - специалист по дигитални технологии в земеделието, с опит в администрацията, понастоящем част от екипа на една от водещите компании за прецизно земеделие в България - НИК. "Процесът на дигитализация и въвеждане на технологични решения в земеделието не е нов. Започва преди повече от 30 години в САЩ с първото картиране. Вече е факт и в България, неизменно и в земеделието. Точно ОСП, чиято роля е структоопределяща в този сектор, е може би начина, по който дигиталните технологии и модерните решения да навлязат в земеделските стопанства. Всичко това се вижда и в последната законодателна рамка, която се предлага от ЕС, по отношение на ОСП, виждаме как прецизно земеделие и дигитални технологии вече се изнасят като приоритети”, обясни експертът. Всичко това се вижда и в текущия прием по подмярка 4.1 "Инвестиции в земеделски стопанства". “Това е първият прием по инвестиционна мярка в България, където има отделни точки за дигитални технологии и прецизно земеделие. Все неща, които до момента не виждахме в програмите и това е много хубаво”, коментира още Свилен Костов. Могат ли обаче проблемите в сектора да попречат дигитализация да влезе в селското стопанство или пък да забавят нейното внедряване? Според Свилен Костов целта на дигитализацията е да доведе до по-ниски разходи в стопанствата, което от своя страна ще повиши печалбата. ”Рискът да дигитализираме заради самата дигитализация е голям. И не бива да се допуска да залитнем и в другата посока - всичко да бъде дигитално, защото така е модерно. Целта на новите технологии и причината за тяхното възникване е по-ефективно стопанство - по-ниски разходи, по-голяма печалба и наистина икономически трябва да е обосновано всичко това", категоричен е той. Дигитализацията не е самоцел, обяснява Костов и добавя, че дигиталните технологии са инструмент в ръцете на фермерите, който трябва да бъде използван правилно и по предназначение. По думите му Италия е по-назад в дигитализацията от България, което е един добър и показателен пример за това, как този процес на цифровизиране се случва вече успешно и у нас. Може да има обаче и спънки. "В България няма свързващо звено, което да позволи електронен обмен на информация между земеделци и администрация. В предишния План за възстановяване на България бяха предвидени около 10 системи за електронизация на услуги за създаване на интерфейси, чрез които информацията "от" и "към" администрацията и съответно "от" и "към" фермерите да бъде обменяна. Това е много важно, имайки предвид, че когато говорим за дигитално стопанство, основата са цифровите граници на полетата. Факт е, че за администрацията, говорейки за субсидии, първото нещо са цифровите граници на полето - очертаването. Тези две неща са свързани. Няма как фермерът да работи в едни граници, а администрацията да има други. И трябва да има начин тази информация да се прехвърля от едната страна на другата", заключи Костов. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Още новини от Национални новини:
