| Готвят законопроект за последствията от закона "Магнитски" | ||||||
| ||||||
"Трудно е това да бъде направено чрез промени в отделни действащи закони. В него ще има съчетаване на международно-правен европейски национален правен ред. Предлаганата уредба не цели да осигури автоматичното прилагане на санкциите на трета страна спрямо български физически и юридически лица, а защита на националната сигурност в сферата на икономиката – финансова защита на банки, държавни органи и структуроопределящи предприятия. В момента при налагането на санкции от трета страна България не прилага нито международно, нито европейско право“, обясни Стоилов. Той припомни, че в края на 2012 г. американският Конгрес гласува т.нар. Закон Магнитски – мярката предвижда замразяване на банкови сметки и налагане на забрани за влизане в САЩ на лица, свързани с нарушаване на правата на човека. Повод е конфликт между хора от Русия и американски инвеститори с британски паспорт. През 2016 г. е приет изцяло нов вариант на закона. Новият закон дава право на американското правителство да предприема мерки срещу лица в целия свят, за които има съмнения, че нарушават човешките права. С разширяването на предмета на закона фокусът е вече върху корупцията. В отговор на американски санкции през 90-те години ЕС през ноември 1996 г. приема регламент относно защитата срещу последиците от извънтериториалното прилагане на законодателство прието от трета страна. Това е т.нар. блокиращ регламент, който задължава европейските компании да не се съобразяват с наложени американски санкции. На 8 юли 2021 г. ЕП прие резолюция относно глобалния режим на ЕС на санкции за нарушение на правата на човека. Резолюцията се отнася за налагане на санкции от страна на ЕС при нарушение на правата на човека. Резолюцията няма нормативен характер, а е препоръка за действие към ЕК. "Българското законодателство съдържа норми свързани с борбата срещу пране на пари и финансирането на тероризма. То обаче не предвижда изрична уредба по отношение прилагането или неприлагането на санкции на трети държави срещу български физически и юридически лица. Това накара и МС да приеме решение на 4 юни т.г., което засяга над 100 физически и юридически лица, за да се предприемат действия по повод решението на американските финансови власти“, каза още Стоилов. Той посочи пред депутатите какво сочи анализа на законодателството, какви законодателни предложения се разработват и до каква степен на готовност са те. Управителят на БНБ Димитър Радев пък обясни каква е оценката на БНБ за степента на евентуалното негативно въздействие на санкциите по закона Магнитски върху физически и юридически лица, къде се крият рисковете, какви мерки е предприела БНБ. Списъкът на санкционираните физически лица и фирми по закона Магнитски бе обявен на 2 юни 2021 г. "БНБ и търговските банки бяха подготвени за подобна ситуация, превантивните мерки, взети далеч преди публикуването на списъка Магнитски, при липсата на наша законова рамка, включваха текстове във вътрешните правила и процедури на банките за работа с техните клиенти и тези текстове бяха еднозначни, че при налагането на санкции от Министерство на финансите на САЩ банките ще се придържат към тези санкции и ще ги прилагат. Това се наложи поради много тежките последствия от неспазването на тези санкции за банките и банковата система. На 13 февруари 2018 г. Министерство на финансите на САЩ включи в санкционния списък една от големите банки в Латвия поради това, че не спазва американски санкции свързани със Северна Корея. На 24 февруари банката беше обявена в несъстоятелност. Има и друг примери за тежки санкции. Това е основната причина да се приемат тези превантивни мерки. За това, че те са работели и преди списъка Магнитски говорят кредитите и депозитите на засегнатите лица - те са незначителни в сравнение с общото кредитно портфолио. Кредитите на фирмите и физическите лица от двата списъка възлизат на 11 200 000 лв., като общият размер на кредитите в банковата система са 65 700 000 лв., това е дял 0, 017%. Привлечените средства от фирми и физически лица от двата списъка възлиза на 28 400 000 лв. при общ размер на привлечените средства 97 300 000 000 л., или 0,029 % дял. От гледна точка на депозити, кредити, няма материален проблем, свързан със списъка Магнитски. Реалният проблем е, че всяка една българска банка, която не прилага санкциите, може да бъде припозната като банка която не спазва санкциите и съответно включена в санкционния режим. Тогава санкциите и последствията могат да бъдат действително тежки, не само за банката, но и за банковата система“, каза Радев. Депутатът от ДПС Хамид Хамид попита правосъдния министър има ли информация и факти бившият депутат Делян Пеевски да е лобирал за издаването на документи за българско гражданство чрез участие в заседанията на Съвета по гражданството или чрез хора. "Няма как един човек, който не е член на Съвета по българското гражданство да вземе участие в неговите заседания. Дали има някакви фактически влияния, аз не мога да установя, първо защото те не остават документална следа и на второ място, защото това е ставало в период, когато не съм отговарял за тези дейности. Разбирайки, че проверките, които е правила Агенцията за чуждестранни инвестиции са били формални, аз отправих официално искане до ръководството на ДАНС да се проверят заявените чуждестранни инвестиции. Казаха, че ще им трябват 2,3 месеца, половината време вече измина. С оглед на отговорите, които ще получа, ще видим дали там се появяват някакви лица, каква е била тяхната роля по отношение на удостоверяването на това качество, което води до издаването на т.нар. златни паспорти, които аз в един неофициален законопроект съм изпратил в НС, ако прецените, да бъде премахнато като възможност“, каза Стоилов. |
Още новини от Национални новини:
