| Фейсбук групи помагат на заразени с коронавирус, които се лекуват вкъщи | ||||||
| ||||||
Когато общодържавната политика и управление на коронакризата не са на ниво се намират специалисти, които съвсем безвъзмездно и безкористно съветват и пазят живота на хората. Примерите за това са много и за щастие могат да се намерят на общодостъпно място. В така оплювания иначе Фейсбук, например. Да, наистина, оказа се, че колкото и зловредна да е тази трибуна, която всеки може да ползва за какво ли не, има и огромен плюс от нея. В момента дори животоспасяващ. Защото на хората у нас им писна от липси – на пари, на авторитети, на добронамерени политици, на безкористни лекари дори…. Но ето ви пример, че тези липси се запълват някак си съвсем естествено. Защото в българското общество има лекари и специалисти, на които не им е все едно и които търсят всякакъв начин да помагат на нуждаещите се. И не защото са дали Хипократова клетва, не. А от истинско човеколюбие. Те отделят от личното си свободно време, което едва ли е в излишък, след късните и дълги дежурства най-често на първа линия, след личните консултации на свои близки, за да помогнат и на случайни хора, които отчаяно са търсили личния си лекар, но той не вдига телефона си..... Един от тези хора е д-р Александър Носиков, който пише поредният си пост във Фейсбук група за доброволно он-лайн помагане на амбулаторно (домашно) лекуващи се болни с COVID-19 и на карантинираните с/без положителен PCR тест чрез медицински съвети от медицински лица. 17600 са вече членовете на групата "Медицински съвети при COVID-19 у дома" и всеки, който пожелае може да се присъедини към нея, стига да спазва установените правила. Администраторите и модераторите, които отговарят на въпросите на хилядите хора, членуващи в тази група, са медицински лица. Установеният ред е железен, не оставя незабелязан пост за поискана помощ. "Това не е група за взаимопомощ между членовете в нея. Идеята не е да се осъществява цялостно лечение и проследяване. Социалните мрежи не са място за дистанционно лечение и поради това не можем да носим отговорност за лечението ви, тъй като ние не сме вашите лекуващи лекари в юридическия му смисъл! Даваме съвети, които винаги имат известен риск да ви подведат, поради факта, че нямаме цялата информация за вас и не сме провели преглед при вас. Приемете тази група като място, където можете да потърсите съвет и успокоение, но не и място където да се лекувате“, предупреждават съвсем коректно администраторите на групата. А ето и полезният, според нас, пост на д-р Александър Носиков, за който ви споменахме и който е базиран, както той пише, на личния му опит (1500 пациента с COVID и след COVID) за последната около 1 година + натрупаните знания от публикувани последните 18 месеца по темата: 1) COVID-19 протича различно при всеки. Големият проблем и за здравната система и за самите пациенти е 2-та фаза на заболяването (белодробната) и по-точно тежките и форми. Пациентите развиват дихателна недостатъчност и имат нужда от хоспитализация и кислородолечение. Повечето пациенти с COVID-19 не стигат до тази фаза или поне не стигат в тежкия и вариант. Рискови са възрастните (>65г.), мъжете, тези с обезитас (особено тежък) и то най-вече тези с диабет и предиабет. При съчетание от тези фактори, рискът от тежко протичане и необходимост от хоспитализация достига 20%. Факт е обаче, че има и млади пациенти без рискови фактори, при които болестта протича тежко. Така че никой не е застрахован. Затова най-добрият начин да се намали риска от тежко протичане е ваксинацията. 2) Ключово е да се разбере, че 2-та фаза по правило се разгръща на 8-12 ден. Т.е. ако си направите рентгенова снимка на 3-я ден или пуснете кръвни изследвания на 4-я ден или някой ви прегледа и направите скенер на 5-я ден и всичко е ок, това по никакъв начин не означава, че няма да се влошите след 3-4-5-6 дни. Правилото за 8-12 ден не е абсолютно, някои пациенти се влошават около 5-6-7 ден, а други на 13-14, но при 99.99% първите 5-6 дни COVID-19 си протича като проста обикновена (понякога много неприятна) вирусна инфекция. 3) Липсват сигурни данни за какъвто и да било подход, който може да предотврати тази "2-ра" белодробната фаза. Нито антибиотиците пазят "да не слезе надолу", нито има полза от кортикостероиди при леките и начални форми. Няма данни за клинично значим ефект от имуномодулатори/имуностимулатори. Може би единственото нещо, което върши работа е заместването с Витамин Д, но при пациенти, които а) имат дефицит на Витамин Д, б) преди да се разболеят. 2-та, белодробна фаза се развива поради реакция на самия организъм към вирусната инфекция и е непредвидима. 4) В контекста на горните точка 2) + 3) най-разумното нещо, което човек може да направи е да се запаси с търпение и спокойствие и да си намери пулсоксиметър и да се научи да борави с него. При задух, десатурация, гръдна болка, влошаване и липса на подобрение се търси лекарска помощ и хоспитализация. За фебрилитет, кашлица, хрема, болки в мускулите, главоболие могат да се използват симптоматични средства. Пиша този пост с цел да се избегне правенето на прекалено ранни лабораторни или образни изследвания, които не носят полза за никой и внасят по-скоро информационен шум. Повтарям - нормалните образни и/или лабораторни изследвания направени прекалено рано не означават, че някой няма да се влоши буквално след няколко дни и нещата няма да изглеждат по по-различен начин. Най-подходящият момент да се правят изследвания е при влошаване на състоянието или около 10 ден (+/- 2-3 дни според състоянието на пациента). Аз лично съм възприел практиката да преглеждам пациентите или при влошаване (преценка за необходимост от хоспитализация и/или промяна в терапията) или около 10-12 ден когато белият дроб изглежда най-зле на ултразвук (методът, който използвам аз за оценка на белодробното засягане) или скенер, още по-сигурно от гледна точка на заразността е пациентите да се прглеждат след изтичане на карантината, но състоянието им трябва да го позволява. В този момент пациентите вече не са заразни, или поне не са толкова заразни и по този начин се предпазват и другите нековидни пациенти. Задължително е да се разделят и потоците. Тук ще добавя, че предпочитаният метод в БГ - рентгенова снимка на гръден кош, който се използва широко при COVID-19, не е най-чувствителното изследване и хваща само едрите промени при интерстициални пневмонии. С това по никакъв начин не агитирам всеки да си прави скенер (КТ) на гръден кош. Просто теоретично е възможно да си с нормална или почти нормална рентгенография и пак да десатурираш. Обратното - снимки разчетени с пневмонични засенчвания и леко протичане и липса на десатурация също се срещат често. Накратко, може да липсва корелация между лабораторните и образните изследвания и клиничното протичане при конкретен пациент. Затова е необходимо резултатите винаги да се разглеждат в клиничен контекст от специалист с опит по проблема. Няма и какво да замести самопроследяването с пулсоксиметър в домашни условия. И за финал една нотка сериозен оптимизъм - независимо от това, че болестта е неприятна и непредвидима, излекувалите се от COVID-19 са многократно повече от починалите. Ако се вземе предвид скритата заболеваемост, която е значима, смъртността вероятно е под 1%. Така, че запасете се с търпение, намерете си пулсоксиметър, осъществете контакт с някой, който да ви следи, например GP-то, или лекар с опит по проблема. При влошаване следва да се реагира бързо." Това е постът, а ние, случайните и необгрижени нечии пациенти, може само да му благодарим! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 17090 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/2849 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
