| Кои са положителните посоки, в които поема новата ОСП? | ||||||
| ||||||
 Преговорите бяха дълги и трудни. Това беше, защото всяка държава-членка се опитваше да защити собствения си интерес. От друга страна имахме ЕП, който имаше собствени виждания как политиката трябва да се развива в бъдеще и за какво трябва да бъдат използвани немалките ресурси в областта на селскостопанската политика. Индикативен график 2022 за субсидиите от ДФЗ Това направи постигането на консенсус доста трудно и неслучайно прилагането на политиката беше отложено с две години. Така коментира дългогодишния процес по договарянето на условията за нова Обща селскостопанска политика (ОСП) Снежана Благоева, пълномощен министър, Специален комитет по селско стопанство, Постоянно представителство на Република България в Брюксел по време на уебинар, „Селскостопанската политика на ЕС след 2023 г.“, организират от Бюрото на Европейския парламент в България. “Най-голямата промяна, която настъпва с новата политика е въвеждането на т.нар. Стратегически планове. Положителната страна на този подход е, че ще има по-добра кохерентност и взаимна допълняемост между отделните инструменти, който са налични в ОСП. Най-важните неща за нас бяха - на първо място обвързаната подкрепа. Беше много важно да се запази нивото й - 13+2 процента. На второто място - през целия преговорен процес, за нас беше важно запазването на преходната национална помощ. Нейният обхват се запазва, с намаляващ бюджет с 5%. това намаляване ще започне от 2024 г. успех в преговорите беше възможността да се актуализира референтния период по отношение на необвързаните схеми - не по-късно от 2028-а година, за да може да имаме малко по-актуално прилагане на схемите”, каза Благоева. Другият положителен резултат, по думите й, е по отношение на малките стопанства. “Знаем, че един от големите приоритети на реформата беше повишаване на екологизацията в съответствие с глобалните цели на ЕС в посока на подобряване на околната среда и борбата с климатичните промени. Неслучайно има фиксирани бюджети за екологизация не само по Втори стълб - там нивата са 35%, до момента бяха 30%. Но и по Първи стълб имаме фиксиран бюджет - 25% за екосхеми. С определена гъвкавост за прехвърляне - ако по Втори стълб се дават малко повече средства, това може да се зачете за целите на Първи стълб. Същевременно има една завишена условност, която ние наричаме като кръстосано съответствие. В него са инкорпорирани голяма част от зелените изисквания, които сега се прилагат. Положителна стъпка е и запазването на някои отстъпки по отношение на малките стопанства, които са до 10 ха. Те няма да са задължени да прилагат сеитбооборот и процент на площите, които са с непродуктивни цели”, каза Снежана Благоева. Тя припомни, че за малките и средните стопанства бе прието да има преразпределителното плащане, което да е задължително за държавите-членки. “Около половината държави-членки не прилагат преразпределително плащане. Неговата цел е когато има по-голяма поляризация в размера на стопанствата и прекалено голяма част от средствата отиват в големите стопанства, в такива случаи да се даде възможност по-голяма част от средствата да се насочат към малките стопанства. Държавите, които имат по-балансирана структура на стопанствата не изпитват необходимост да прилагат този вид плащане”, посочи Благоева. Тя обърна внимание и на социалната условност, която е нещо ново за аграрната политика на Европа. “Това е зачитане на условията за труд от страна на земеделските стопани и в случай на нарушаване на тези условия, може да се стигне и до намаляване на плащанията”, обобщи Благоева. Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg  |
Още новини от Национални новини:
