| Какви са рисковете при натравяне с гъби? | ||||||
| ||||||
"Ръстът е в началото на лятото и есента. Тъй като гъбата е един продукт, който се нуждае от вода. Средно около 20 души годишно постъпват в клиниката след натравяне с гъби. Оставам с впечатлението, че бройката варира и от медийното озвучаване. В нашата практика използваме една научно обоснова класификация, която почива и на личното проявление на самата гъбна интоксикация. Това са гъбни отравяния с кратък и дълъг латентен период", коментира пред БНР проф. д-р Камен Кънев, ръководител на Клиниката по токсикология във ВМА. "Колкото по-бързо стигнете при лекаря, толкова по-добре. Гъбните отравяния с кратък латентен период се характеризират с дразнене на стомашно-чревния тракт след консумация – това е бясна гъба, дяволска гъба, млечница, оловносива гъба и др. Токсичният гъбен ентероколит, ако не се овладее, води до задълбочаване на симптоматиката", допълва токсикологът. Едно ранно започнало лечение е гаранция за добър изход. Друг е въпросът, че този добър изход може да се проточи. В някои случаи може да отзвучи за 3-4 часа. Но в други случаи това отнема месеци, твърди проф. д-р Камен Кънев. Силно отровното вещество мускарин, съдържащо се в червената мухоморка и някои други видове отровни гъби, предизвиква редица клинични оплаквания. Симптомите започват от 15 мин. до 2 часа след приема на гъби и продължават около 2 часа. Мускариновото отравяне се характеризира с брадикардия (забавена сърдечна честота), хипотония (ниско артериално налягане), бронхоспазъм, повишено слюноотделяне, изпотяване, свиване на зениците, диария и повръщане. Може да се прибави и влияние върху вагусовия нерв. Това е най-дългият нерв в тялото и чрез него се атакува цялата нервна система. |
Още новини от Национални новини:
