 © |
Агроекологичните мерки са по-привлекателни за земеделските производители, когато са комбинирани с инвестиционен компонент, свързан с изпълняваните от тях дейности. Същото се отнася и за мерките, които са свързани с непродуктивните инвестиции, като те могат да бъдат подкрепени като част от инвестиционното подпомагане за стопанствата, но с по-високо ниво на подкрепа. Това стана ясно по време на уебинар на тема: „Научени уроци от 14 години подпомагане на земеделски системи с ВПС - предизвикателства и препоръки". Организатор на събитието е Сдружение за териториален и екологичен просперитет (СТЕП).
Гласувайте: Трябва ли да се намали ДДС върху храни и селскостопанска продукция?
Експертът Вяра Стефанова от СТЕП представи презентация за научените уроци през годините по мерките Агроекология и климат и Натура 2000.Вяра Стефанова: Най-добре за земеделските земи с висока принадена стойност (ВПС) е да се използва интегриран подход
“Това означава, че ако даден земеделски стопанин кандидатства по агроекологичните мерки, той да може да има увеличена процедура за неговото кандидатстване за инвестиционно подпомагане за дейностите, които той изпълнява”, каза тя.
По думите й друг научен урок от прилагането на схемата е, че гъвкавият подход, позволяващ адаптирането на схемите и мерките след тяхното стартиране, е довело до положителни резултати за опазване на биоразнообразието и следва да се прилага и на национално ниво.
Има обаче и неща, които следва да се променят.
“За разлика от прилагането на мерките от ПРСР, процесът на прилагане на грантовите схеми е изцяло опростен, прозрачен и ефективен. Също така основната разлика при прилагането на схемите по донорските проекти спрямо тези на национално ниво е в краткия период на изплащане на подпомагането за разлика от изплащането на подпомагане по ПРСР”, добави Стефанова и допълни, че това създава трудности.
Друг положителен акспект от прилагането на схемите е възможността на агроекологичните схеми да се прилагат на площи с еднакъв размер, но с различно географско положение.
“Оттук следва да се прецени възможното използване за постигане на очакваните резултати по отношение на опазването на биоразнообразието”, каза Вяра Стефанова.
Тя обясни, че земеделските стопани, поддържащи земи с ВПС, считат за по-достъпно купуването на оборудване втора употреба, което води до по-ефективно използване на предоставените средства. По думите й за България плащанията за екосистемни услуги все още са иновативен инструмент, прилагането на който е възможно само при подкрепа и активно участие на публичните власти и адаптиране на нормативната уредба.
На уебинара експертите от СТЕП представиха и списък с препоръки за новия програмен период.
Според тях на първо място мерките, включително условията за допустимост, трябва да се разработват на регионално или местно ниво и да отразяват спецификата на земеделието с висока природна стойност.
“При прилагането на схемите на национално ниво трябва да се използва гъвкавият подход, който позволява адаптиране на схемите и след тяхното първоначално прилагане. Освен това институциите трябва да подпомагат НПО при разработване и прилагане на техните проекти, свързани с опазване на земите с ВПС, и да се включват активно в тях. Важно е да се използва опита на НПО при разработването и прилагането на техните проекти от администрацията.
Институциите трябва да подкрепят тези организации при техните проекти, но и активно да се включват при техните проекти. Напоследък наблюдаваме, че е особено трудно включването на Министерство на земеделието в различни проекти и в различни форми, които представят резултатите. Когато се прилага една схема на регионално ниво е важно именно те да присъстват, за да видят реално какво може да бъде постигнато и какви са трудностите при прилагането на тези схеми”, заключи Вяра Стефанова.
Информационната кампания "ОСП работи за нас: Гледай напред" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от програма IMCAP на ЕС.
Следете темата и на cap4us.agri.bg
 |
