Д-р Щонова разчувства с емоционални думи след лична драма | ||||||
| ||||||
Сърцето на родителя Да го ценим, пазим и обичаме. То ни обича безусловно. От началото до края. И няма на света друга подобна безусловна любов. Като любовта на мама и татко. Да обичаме родителите си докато са живи и непременно да им го казваме и показваме всеки ден. Всеки миг и завинаги. Всеки миг и завинаги. Създаването на дете е изумително чудо, само по себе си, а семейството и родителите са една от частите на Рая. Имам приятел свещеник и с него често си говорим за това. И как най-приятно от всичко е да си подаряваме не вещи и материални неща, а заедност с родителите и семейството, спомени, вълшебни мигове от присъствие, смях, добрина и любов. Докато са живи и докато ни е писано да ги прегръщаме. И да усещаме нежно как дишат в лицето ни. Ако можехме да осъзнаваме по-често, че ние само минаваме през тази Земя, че сме прашинка от Вселената, че сме гости, че всеки миг би могъл да е последен миг, може би ще сме много, много по-смирени, много по-благи, разбиращи и далеч не толкова зли, капризни и лоши. Животът е свято и крехко нещо. И въпреки това мисля, че никога, никога не бива да се обезсърчаваме във вярата си. И в желанието да раздаваме доброта. Първо към родителите си. И после към другите хора. А и както казва Майка Тереза - В края на земните дни ние няма да бъдем съдени по това колко дипломи имаме, колко пари сме спечелили или колко големи неща сме направили. Ние ще бъдем съдени по това: "Бях гладен и ти ме нахрани. Бях гол и ти ме облече. Бях бездомен и ти ми даде подслон." Да бъдем добри. Без някой да го иска от нас. А от благодарност. Че имаме шанса да се родим и да ходим по тази земя. Благодарение на нашите родители. |