Вода няма, работна ръка също: Замира един поминък | ||||||
| ||||||
Един от последните мохикани на диненото производството е Красен Колев. Той е загърбил тази си дейност, защото няма с какво да полива бостаните. Преквалифицирал се е в зърнопроизводител. При него веригата била затворена от производството до продажбата. Било изцяло семеен бизнес, защото работна ръка няма. Безработните предпочитат да берат дини в чужбина, там плащат по-добре. "Почнах с по-малко декари, после лека полека ги увеличихме, до 15-20 декара дини се гледаше. В Салманово все още е известно с това", казва Колев. "Но сега вода няма, работна ръка няма… А за да узреят дините и да стигнат до пазара, ръка трябва да пипне – от семката до готовата диня. Подготвя се разсад, засява се, окопава се, пръскане, торене, поливания и бране, ако оня от горе каже" "А сега няма вода, защото една от тръбите има нужда от ремонт. Без вода не виреят ни дини, ни зеленчуци. И не само заради това сметката не излиза." |