Да живееш без ток и вода, да се грижиш за трудноподвижни хора, и пак да се усмихваш | ||||||
| ||||||
Людмил от Сандански е познат на местните хора като човекът, който приема тежката си съдба с усмивка. В продължение на дълги години се грижи за майка си и за сестра си, които са инвалиди. Преди няколко месеца майката на Людмил умира след тежко боледуване. Днес неговото ежедневие преминава в грижи за сестра му, която е с Детска церебрална парализа. "Сутрин извеждам сестра ми и после следобед не толко, защото е жега в горещината и си почиваме. И вечер пак спиме и това. Тя взима лекарства за мозъка и памперси, то се изпуска, нали, тя не се усеща, и я сменям вечер, денем", разказва Людмил. Въпреки състоянието на сестра му, те живеят в стара и порутена постройка, която не разполага с необходимите условия за живот - няма ток, нито течаща вода. Но "Неволята учи", казва Людмил. Заради липсата на вода, мъжът всеки ден пълни туби с градската чешма за основните си нужди. Отопление също нямат, дори и през най-студените месеци. "Имаме юргани, с два-три юргана се завиваме и така, без печка, затваряме прозорците, и сме издържали", разказва той. Въпреки че домът им е в окаяно състояние, Людмил се страхува, че може да го загуби и да остане на улицата заедно с болната си сестра, тъй като собственикът на частния имот бърза да го продаде. Докато се намери купувач, Людмил се надява да получи общинско жилище, в което със сестра му да живеят нормално. "Всяка година подаваме документите, но няма жилище, казват служителките. Как ще изкараме тая зима, ако не ни настанят.", тревожи се той. От общината в Сандански казаха, че Людмил и сестра му са в списъка на чакащите за общинско жилище. Кога, обаче, се очаква да получат такова и ще се случи ли изобщо преди наближаващата зима - на този въпрос отговор не получихме. |