| Иво Христов: Връзката между българите и политическата класа е скъсана, решението е Президентска република | ||||||
| ||||||
"Всички медии и партии работят срещу тази идея (б.р Идеята за Президентска република) и тя не може да се случи. Тя ще се случи по-най трудния начин, с изхабена енергия, защото хората са уморени и обезверени. "Тя (б.р Конституцията) прояви много отрицателни черти на обществото ни - партизанщина, склонност към корупция, неуважение към закона, които родиха и днешната политическа безизходица. Тази безизходица не може да бъде решена с механизмите на сегашната конституция. Тези механизми могат да акушират още няколко краткотрайни и разочароващи правителства, но не и да дадат стратегическа перспектива за изход от тази ситуация", допълни евродепутатът. За да им дискусия, трябва да има култура на дискусията, общ стремеж към истината и отчитане на всички аргументи, а това не винаги е факт в България смята Христов. "Консултациите при президента е част от процедурата, но не виждам резултата от тях. Смешното е че при толкова партии в парламента, самата процедура се проточва и дотяга на зрителите, а това е част от разпада на парламентарната република", каза още евродепутатът. Връзката между политическата класа и българите очевидно е скъсана и доказателство за това е все по-малкият процент гласуващи. Хората не вярват на търговците на политическата сергия. Затова и няма дебат, защото няма вяра в търговците на обещания, а медиите не стимулират процесите, стана ясно от думите на Христов. По отношение на тревожното настъпление на зависимостта на човека от техниката, в това число и изкуствения интелект, като единствен български участник в Конференцията за изкуствения интелект в Брюксел, Иво Христов каза: "Тревожна е общата еволюция на човешкия род към все по-голяма зависимост от техниката, все по-безкритична вяра в информацията от мрежите и от Интернет. Най-кошмарният сценарий за човечеството е очертан от един Нобелов лауреат, който казва, че това е свят, в който единствен критерий за истината ще бъде онова, което поднася Гугъл". Тече разслоение във всички общества на хора, които са технически грамотни и се справят с все по-дигитализираната ни среда и такива, които поради възраст или поради различно образование, са маргинализирани, става ясно от думите на Христов. "Държа да уточня, че "дигитално грамотен", не означава по-умен, а "маргинализиран", не е синоним на невеж. Често хора с хуманитарно мислене и съзерцателна природа имат резерви към този дигитализиран свят. Това е новото деление, което забелязвам", каза евродепутатът. Свръхочакванията са, че изкуственият интелект ще прави това, което човешкият не успява. Тоест, че ще надрасне възможностите на природния интелект, но тъкмо в това са и рисковете", каза Христов и допълни: "Неотдавна съветник на Илон Мъск каза, че изкуственият интелект ще бъде най-висшето и но и последно творение на човешката цивилизация, защото ще умее да прави всичко по-добре от нас и постепенно творението ще измести твореца. Отначало в отделни дейности, а в дългосрочен план - като биологичен вид. Затова трябва да обмисляме всяка иновация, за това стана дума и на дебата в Брюксел". |
Още новини от Национални новини:
