| Цветлин Йовчев: Оиваме към фашизъм, ако продължим по този начин | ||||||
| ||||||
След няколкодневните кампанийни вопли по отказа към страната ни на Нидерландия и Австрия за шенгенско членство, както фонтанно изригна темата, така и всекидневната рутина я отнесе. На дневен ред вече дойдоха поредните напъни за Истанбулската конвенция, започналата специализирана полицейска операция срещу разпространителите на наркотици, ехото от нападките на "Продължаваме промяната“ към президента, и разбира се, наложилата се вече за неизменна тема около невъзможността да се сформира правителство. Какво трябва да направим по шенгенското членство, за да не се озовем след година в същата ситуация и пред същите оправдания? Защото вече ни бе казано, че може би след година ще имаме нов шанс. Наш гост е Цветлин Йовчев – бивш вицепремиер и министър на вътрешните работи. Г-н Йовчев, съзнаваме ли, какво е необходимо да направим за да постигнем влизането в "Шенген“ или ни изнася да се правим, че не разбираме? Вижте, едва ли в момента на някой му изнася тази ситуация, която се създаде. Може би на една съвсем малка група от хора, които използват това за извличане на политически дивиденти. Когато говорим за "Шенген“, първо трябва да разделим нещата поне в два различни аспекта. И първото, което трябва да кажем, е, че това за пореден път е крайно несправедливо и дори унизително за България решение. Ние сме член на Европейския съюз от 2008 година, може би 12 години ли бяха, които търпяхме унизителния Механизъм за сътрудничество и проверка, сега вече подмина 11-та година, в която търпим състоянието, при което ние сме покрили всички технически критерии за "Шенген“, а получаваме отказ по някакви други различни причини от тези, които бяха посочени като ясни критерии за приемането ни в Шенгенската зона. Така че аз мисля, че в България ние трябва да предприемем необходимите действия в тази посока, за да се прекрати с това унизително отношение на няколко европейски държави към нас. И това нещо трябва да стане с много ясна програма, която да включва дипломатически усилия на всички нива, която да включва политически натиск по всички възможни линии, и чрез която да кажем ясно, че българите не желаем повече да търпим това унизително положение, в което ни поставят. Добре, г-н Йовчев, но как да осмислим "сложната“ европейска политика и да направим разликата между оказваната от Европейската комисия и Европейския парламент подкрепа и острия тон на Нидерландия и Австрия? Т.е. как да намерим верния път между доброто и лошото ченге или поне да обясним на нашите партньори в Брюксел, че не е много редно да си играят така с нас? Вие много правилно поставихте въпроса, и аз мисля, че в доста хора в България възниква това съмнение, че всъщност на нас ни се играе един театър, че по някакви причини няколко държави в Европейския съюз имат желание, имат интерес България да остане в това положение. Те да си оставят една такава буферна зона, в която винаги биха могли с определен натиск, инструменти и т.н. да постигнат определени цели, които имат. Но това нещо не е добро за България. И вече тук се сблъскваме с един друг проблем. Вече за кой ли път се появява това европейско двуличие. От една страна ние сме годни да охраняваме външната граница на Европейския съюз, да хвърляме усилия, големи усилия при това, да бъдем така добри да изпълняваме всички изисквания, които са свързани с регистрацията на тези имигранти, с настаняването им в определените места за настаняване и т.н., и в същото време да ни държат извън Шенгенската зона по някакви други причини и да си решават няколко държави вътрешнополитическите проблеми с това. Знаете ли, аз много добре си спомням 2013-2014 година, когато правителство на Пламен Орешарски, в което аз бях член, и аз лично съм бил подложен на един огромен натиск от страна на Европейската комисия, където натискът беше в посока на това, че ние не трябва да спираме имигрантите на границите, трябва всичките да ги приемаме и да им осигурим едни добри условия да живеят тук, в България. Сега като че ли нещата малко се промениха, и като че ли в Европа вече повя друг вятър, и сега започнаха да ни обвиняват, че едва ли не ние не се справяме с опазването на границата. Но вижте, при един съвсем бегъл преглед на ситуацията, могат да се прочетат най-малкото, което е, документите на FRONTEX по този въпрос – ние виждаме, че мигрантският натиск в момента през централното направление, което е през Италия, е 2 пъти по-голям, отколкото е източното, където сме и ние. А през източното направление абсолютно е съизмерим с това, което е по западното направление, където са Франция и Испания. И в момента да се твърди, че това е някаква причина и благодарение на това да се налагат някакви нови изисквания към България и да се поставят условия, и да се говори, че страната ни не отговаря на изискванията, е крайно несправедливо. Аз слушах австрийската позиция – извинявайте, но наличието на 75 000 имигранти нерегистрирани в Австрия не означава, че те са влезли през България. Точно за това смятах да ви попитам, г-н Йовчев, те не са прехвръкнали, но не са и и минали всички през България. Това е една огромна вълна, заляла страната от много посоки. Ами ние нямаме граница с Австрия. Значи, дори и една част да са минали през България, те са пресекли и други граници, част от които са шенгенски. Извинявайте, това е крайно несправедливо отношение. Да не говорим, че другата държава, която също има изисквания към нас и от някаква височина на ментор ни назидава, че ето на, видите ли, те не са против България, но не сега бил моментът да влезем, да се присъединим към Шенгенското пространство, имам предвид Нидерландия. Ами вижте, погледнете пак статистиките, които са на Европол, за наркотрафика, и ще видите, че пристанището, през което са установени най-много случаи и е най-засилен наркотрафикът по море, това е Ротердам. И сега те да ни обясняват, че ние не пазим добре външната граница при една такава статистика, е малко цинично в момента да се случи. Именно това е нещо, около което тук трябва да се обединят абсолютно всички политически партии, и всеки един по отношение на собственото си политическо семейство в Европейския съюз и в Европейския парламент да упражни натиск в тази посока. Ние не можем непрекъснато да се съгласяваме с всичко, което ни се сервира, и с нас да се държат по такъв унизителен начин. Ние не можем непрекъснато да бъдем послушен член, който е готов да изпълни абсолютно всички изисквания, които се поставят от Европа, нека така да го кажем по-общо, и в същото време с нас да се държат унизително. Това е вече крайно унизително толкова години след като сме членове на Европейския съюз нас да продължават да ни третират като втора категория хора. Дали ще ни помогне, ако тръгнем на принципа "каквото повикало – такова се обадило“, тоест да почнем и ние да блокираме инициативи на Нидерландия и Австрия? То ако се тропа по масата, и ние го можем, мисля, не по-зле от тях. Вижте, в никакъв случай не трябва да отиваме в тази крайност, в която това да се прави просто на инат. Но при всички положения оттук нататък ние също имаме доста от решенията, които приемаме, те не са в наш интерес, ако щете Зелената сделка, ако щете и други неща. И след като ние приемаме обаче тези неща за сметка в края на краищата на собствения ни народ в някои случаи, то тогава би трябвало да очакваме и европейска солидарност. А тази европейска солидарност я няма. Аз пак ще се върна към 2013-2014 година, в която ние имаме тук изключително тежки проблеми с навлизащите имигранти, и си спомням, че ни се обясняваше, че окей, за следващата бюджетна година може би тогава ще се намерят някакви допълнителни средства, които да ни се отпуснат, и ни бяха оставили в много тежко положение. След много усилия ние получихме помощ по линия на европейските агенции и Агенцията за подпомагане при търсене на убежище и FRONTEX, но за това бяха нужни много усилия, много работа и дълго време. И в края на краищата българските граждани поеха този натиск и те платиха част от тази цена, за да може останалата част от Европа да се чувства спокойна в този момент и ние да поемем тежката част от това, че да се справяме с този мигрантски натиск тук. Платихме я със собствения си стандарт, с цената на собствения си стандарт. Това може би трябва много често да се обяснява. Защото ние не сме толкова богата държава, че да имаме възможностите за допълнителни харчове, които не са ни по кесията. Вижте, аз много пъти обяснявах тогава при срещите си в Европейската комисия с комисаря по правосъдие и вътрешни работи, че те изискват от нас ние да осигурим на незаконните мигранти, защото повечето от тях са такива, те не всички са бежанци, трябва да им осигурим такива условия, каквито много от нашите граждани биха се радвали, ако някой им ги предложи безплатно да се възползват от тях. И именно това все още като че ли не се разбира. Не се разбра, че в края на краищата след като страната ни е изпълнила абсолютно всички критерии, първо, това нещо е достатъчно условие, за да приключи този унизителен процес. Вижте, все едно да ви спре пътен полицай на шосето, и да ви каже: не сте нарушили Закона за движение по пътищата, но на мен не ми харесва начина, по който управлявате автомобила си, и затова ще ви глобя. Или данъчният да дойде у вас и да ви каже: вижте, платили сте си до тук всички данъци, но аз мисля, че вие трябва да платите още, защото така съм решил. Ето това в момента е поведението на Европейския съюз към нас. И това цинично отношение на Нидерландия, вече и Австрия се присъедини към него, е крайно време да приключи. Какво можем да му противопоставим? Аз го споделих с вас. Има много механизми, по които това нещо може да се направи. Вижте, дипломацията е сложна наука, и в момента за това вече една скоба трябва да отворим, че ние не сме си подредили къщичката достатъчно добре, и там очевидно изоставаме, но не можем, когато наближи моментът, в който трябва да се вземе решение, ние едва тогава да се сетим и да започнем да действаме стъпка по стъпка. Не е достатъчно времето. Трябва ето сега, от този момент това, за което говорихме – изключително активна дипломатическа работа в тази посока, и то аз пак твърдя следното: след като ние нямаме забележки по отношение на техническите критерии, оттук нататък трябва да се постави въпросът, че не можем да бъдем притискани да отговаряме на някакви други условия извън тях. Да, ние знаем, че имаме проблеми, да, ние имаме проблеми вероятно и с охраната на границата, трябва да направим доста неща, за да я направим по-добра. Това е наш вътрешен проблем, който ние трябва да го решим. Но това не е критерий, това не е условие, което трябва да бъде поставяно и издигано като основна причина, за да ни бъде отказвано членството в "Шенген“. Второто, което е, непрекъснато се говори от много, включително и от политици в България, че ето на видите ли, върховенството на закона било проблем. И много сме корумпирани, г-н Йовчев. Ето това много обичаме да го изтъкваме като аргумент сред нашите партньори – какво печелим от него, е друг въпрос. Ние имаме такъв проблем, това не можем да го отречем. Но да се изкарваме оттук нататък, че ситуацията е такава, върви срещу българските граждани, които не заслужават да бъдат част от Шенгенското пространство, защото в края на краищата те плащат цената на такива политически игри, защото това са политически игри. И не им прави чест на хората, които в момента лансират тези тези. Вероятно някаква група от хора може би би ги харесала извън България, може би ще им ръкопляскат някъде, ще кажат: "Браво, браво, ето вижте какви демократи сте“, но това не е в интерес на българския народ. Още нещо искам да споделя с вас. Вижте, на няколко пъти се лансира тезата, че едва ли не Нидерландия и Австрия, те са изразители на мнение, което се споделя от много други държави, които чрез тях един вид като говорител го казват неявно. Извинявайте, но това навява на мисълта, че ние нямаме прозрачност в европейските решения, че има групи от държави или някакви други групи, които имат интереси, които реализират чрез определени държави, което не върви по официалните механизми в Европейския съюз. Т.е. взимането на решения и налагането на тези решения е някакво задкулисие. Не ми се иска да приема тази тези, но ако е вярно, това също не говори добре за Европейския съюз и за състоянието му. Г-н Йовчев, таман взела да заглъхва темата с "Шенген“, защото при нас, както се оказва, всяко чудо трае три дни, и от Брюксел се засили ново цунами: Европейската комисия задължава страните-членки да признаят правата на еднополовите родители. По въпроса България има отрицателно тълкуване на Конституционния съд. Как ще успеем да се измъкнем от този обръч? Ами вижте, трябва да отстояваме нашите интереси, които са националните ни интереси. Аз не съм убеден, че към момента това, което се лансира като основна теза, като основна цел на Истанбулската конвенция, е реално това, което се преследва в нея, защото има други механизми, по които могат да се защитят и жените, и децата, и различните от насилие, и не е необходимо да се приемат формулировки, които ще отворят широко вратата оттам нататък за неща,от които мисля, че цяла Европа след това ще страда, но въпрос на време е. Вижте, към момента не знам, доколко ще бъде силен този натиск, защото има едно друго много ясно изразено явление в Европа, което мисля дори, че вече става опасно. Нека само да обърна внимание днес на случилото се в Германия. Да, щях да ви попитам специално за него, за опита за крайнодесния преврат. Ами да, вижте, първо, все пак към момента имаме ограничена информация. Въпреки че много е рано да се твърди каквото и да било, мисля, че това продължава и потвърждава тенденция, която споделят много експерти през последните години: засилват се дясноекстремистките настроения и дясноекстремистките движение в Европа, което е изключително обезпокоителен факт. Сега, за конкретната група аз лично се съмнявам, че тя е имала способностите реално да направи преврат, но това не променя ситуацията. И да ви кажа още свързано с това – рисковете в момента и може би тези нагласи на обществото са в резултат на чувството за несигурност на хората. Ерих Фром има една много хубава книга "Бягство от свободата“, в която е изследвал именно, защо германският народ приема нацистката идеология, и започва да следва такива лидери, които я проповядват. Сега в момента несигурността на личността в съвременния свят води именно до това, до стремеж към персонална сигурност, която е свързана с готовността да се откажат от свободата си в името на тази сигурност. И вижте, това обаче идва в много лош момент – в момент, в който ние имаме война в Украйна и имаме в резултат на нея и в резултат на други причини доста сериозни икономически сътресения и проблеми. И все повече стават гласовете, които бутат нещата в посока на това да имаме и завой вече тук на ляво. Десният завой по отношение на правата на хората, т.е. ограничаване на правата на хората, плюс олевяването в икономиката, т.е. повече държавен контрол, прави изключително опасно съчетание. Ние отиваме на крачка от фашизма. Има ли такъв риск за България от дясноекстремистки движение, защото тук имаме и благодатната почва: парламентът не може да сформира правителство, президент и отделни партийни лидери са се хванали за гушите, почти нищо не се приема смислено от Народното събрание като законопроекти. Това е доста добра основа, благодатна бих казала и будеща огромна тревога. Така ли е, г-н Йовчев? Да, права сте абсолютно в това, което казвате. Ако се позовем на Годишния доклад на ДАНС, който е за 2021 година, ние имаме повишаване на дясноекстремистките нагласи, но засега все още, според доклада, те са в интернет пространството, те нямат някаква физическа изява, в смисъл да се провеждат някакви действия на групи или на лица, които да са в тази посока, но тенденцията е ясна. Аз мисля, че в изминалите няколко месеца вероятно тази тенденция се е задълбочила. И все повече виждаме в политическите сили тези, които вървят все повече и повече към желание за ограничаване на правомощията на определени институции, чуваме призиви за смяна на модела на управление, чуваме все повече призиви, които вървят именно към това, политиката ни и политическите партии, и държавното управление на страната да стане доста по, нека да го наречем, то дори няма да е консервативно, то ще мине границите на консерватизма в представата, която имаме. Отиване на дясно по отношение на свободите на хората, и същевременно ние виждаме, че и в България все повече стават гласовете, които призовават за повече държавен контрол върху икономиката. Тези две неща водят до едно: те ни тласкат към общество, което се надявахме, че сме забравили от 70 години. Ние отиваме стъпка по стъпка към фашизъм, ако продължим по този начин. На какво ниво е политическата класа у нас, като си спомним за Германия от края на 20-те и 30-те години? Защото от една страна едни лансират призива за президентска република, от друга пък други внасят законопроекти за изземване на службите от президента. Вижте, състоянието не е добро. Може би с вас сме го говорили това и съм го споделял пред вас, че аз считам, че именно дълбоката криза в политическата система е в основата на всички останали проблеми, които се случват, сериозни проблеми в държавата. Аз продължавам да споделям това мнение. И трябва да ви кажа, че колкото по-слаба е политическата система, колкото по-незнаещи, неспособни са хората, които са в политическите партии, в парламента, в управлението на държавата, толкова по-уязвима е тази система. Защото по този начин се намаляват съпротивителните й сили. Вървим ли към предсрочни избори или все пак сред парламентарните партии ще се намери достатъчно здрав разум и политическа воля да сформират кабинет, дори на малцинството да е той? Мисля, че е много трудно да се прогнозира в момента. На мен ми се струва, че дори ако се стигне до едно такова правителство, то ще е с доста кратък мандат. Цялостната ситуация на крайно остро противопоставяне не позволява да се създаде устойчива политическа формация, която ще може да гарантира един по-дълъг мандат на правителството. За жалост чака ни една такава политическа нестабилност. И именно когато имаме една такава политическа нестабилност, такива сътресения, пада доверието на хората в политическите системи. Тогава те са склонни да приемат други, чужди, радикални идеи, и и това нещо е изключително опасно. Между другото, ние вече се сблъскахме с тези неща. За жалост политическата класа ни предложи, и бяхме свидетели, и трябваше да преглътнем такива неща, които до преди няколко години ни се струваха крайно неприемливи. И беше невъзможно някой да се опита да направи такова нещо. Вижте, все повече и повече с тези действия се отваря прозореца на крайно десния радикализъм. И ние все повече и повече започваме да възприемаме неща едва ли не за нормални и приемливи, такива, които нито съобразно морала, който изповядваме, нито съобразно това, което е било преди няколко години като нагласа в обществото, щяхме да приемем. Цоня Събчева |
| Още по темата: | общо новини по темата: 398 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/67 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
