| Днес е Тодоровден | ||||||
| ||||||
Кое е особеното според мен в тази история, погледната от позициите на човек от 21 век. Злодеят Юлиян е заклеймен с прозвището Отстъпник, защото преди да започне да възражда езичеството е бил възпитан в християнската вяра. След това обаче заповядва възстановяването на езическите капища и игри. Тръпки ме побиват като си помисля, че може би ние, съвременните българи, следваме пътя на Юлиан Остъпник. Въпреки че сме получили благодатта на християнското Кръщение, сякаш напук на своите православни предци, търсим да издигнем за свои модерни идоли омразата и езичеството. Кое ми дава основание да говоря така? Ами помислете какво всъщност ще празнуваме днес - "конския Великден", празникът на конете и техните коняри. Дори има опасност да празнуваме конската опашка като символ на прабългарското езическо начало или възраждане. Няма лошо - бихте ми възразили. Да са живи и здрави именниците Тодор и Тодорка! Съгласна съм - да им е честит празника! Не отричам, че народният обичай е важна част от българското ни самосъзнание. Но не е ли време и християнската ни памет да стане част от личния ни и обществен разум? Защото е прекрасно да си разказваме, че на Тодоровден рано сутринта жените омесват и изпичат обредни хлябове във форма на конче или подкова. Весело е да се вярва, че който последен получи от обредния хляб ще завъди крастави коне. Голяма атракция е да се наблюдават надбягванията с коне - така наречените кушии. Но колко измежду нас ще отидат на черква, за да станат част от Златоустовата Света Литургия? Колко от нас ще станат рано сутринта с благодарност и с молитва към Бога, че ни е запазил във вярата? Ето за тези прекрасни и не по-малко ведри мигове ви говоря. Когато, без да забравяме своите народни ритуали, следваме и пътя на Светеца Теодор Тирон, яхнал белия кон на победата над езичеството. Информацията е на Дарик радио. |
Още новини от Национални новини:
