| Над Ирак витае опасността от гражданска война | ||||||
| ||||||
Тази опасност никога не е присъствала така застрашително в действителността и в съзнанието на хората, както след избухването на насилието между религиозните общности и предупрежденията, че има опасност цялата страна да пламне на фона на продължаващата политическа криза. Предпоставките за това са осезаеми и се проявиха след взривяването на свещени за шиитите храмове в Самара, северно от Багдад, последвано от вълна от насилие, при която загинаха над 400 души. Съвсем неотдавна кървавите атентати в големия багдадски шиитски квартал Садр предизвикаха друга вълна от насилие и обвинения в мащабни репресии срещу сунитите в иракската столица. Чак от най-горните етажи на властта бяха отправени предупреждения за опасност от гражданска война, включително от президента Джалал Талабани. Ако Ирак не се сдобие с правителство на националното единство, ще има много лоши последици. Опасяваме се дори от гражданска война, заяви кюрдският политик, обезпокоен от политическата криза и разрастването на насилието. Все по-често и в изявления на западни представители се споменава понятието гражданска война, въпреки че, както каза на 13 март британският министър на отбраната Джон Рийд, подобен конфликт не е "нито непосредствено предстоящ, нито неизбежен". За избягването на тази опасност на 9 март министърът на отбраната на САЩ Доналд Ръмсфелд препоръча бързо да бъде сформирано правителство на националното единство, което да управлява "в центъра". В изказване пред сенатската комисия по бюджета той подчерта, че това би позволило да се успокои още малко обстановката. Според него проблемът е колкото политически, толкова и свързан със сигурността. Целта е да се предотврати гражданска война, изтъкна Ръмсфелд. Едновременно с военния ангажимент на Съединените щати в Ирак, където са разположени 133 000 американски войници, Вашингтон подтиква политическите партии в страната да постигнат съгласие за сформиране на правителство на националното единство. Три месеца след парламентарните избори, целящи създаването на постоянни институции в Ирак, партиите продължават да търсят формула за подялба на властта. Трудно се оказа намирането на компромис между политическите блокове, оформени на общностен принцип и съперничещи помежду си, които се появиха след падането на еднопартийната система на Саддам Хюсеин. На всичкото отгоре те нямат една и съща визия за бъдещето на страната. Шиитското мнозинство вече не изключва възможността за формиране на автономна област в богатия на петрол район южно от Багдад с преобладаващо шиитско население. Сунитските араби обаче ожесточено се противопоставят на тази идея. Що се отнася до кюрдите, които имат широка автономия, през главите им минават отцепнически мисли. Останалите малцинства - християни и други - живеят в страх от разчленяването на страната. Регионалната игра усложнява обстановката с поредицата въздействия и намеси в иракските дела. Това е една от причините, накарали Съединените щати да подтикват арабските сунити да се интересуват от политическия процес, който в продължение на известно време бойкотираха. Участието им в изборите на 15 декември беше приветствано като успех, но остава да им се намери място на новата политическа шахматна дъска в Ирак - с надеждата, че това ще помогне за усмиряване на насилието, което те предизвикват и което се смята за реакция на тяхната маргинализация. /БТА/ |
Още новини от Международни новини:
