| Washington Post дава "инсайд" от победите на Украйна при Харков и Херсон | ||||||
| ||||||
За този материал The Washington Post интервюира повече от 35 души, включително украински командири, служители на Киев, участници в бойните действия и американски и европейски политически и военни служители. Повечето от интервюираните говориха при условие за анонимност, тъй като нямаха официално разрешение да говорят за операциите. Харковска контраофанзива Подготовката Подготовката за контранастъплението в района на Харков и неговото провеждане се ръководи от генерал-полковник Александър Сирски. Той смята, че Украйна не може да си позволи загубите, които биха били неизбежни при пряка атака срещу градовете. Вместо това той и колегите му разработиха план, според който украинските сили проникват на повече от 50 км в дълбочина на вражеските позиции, заобикаляйки населените места и принуждавайки врага да отстъпи. В това отношение скоростта беше много важна. Ако руснаците бяха изпратили подкрепа през границата (операцията се проведе близо до Белгородска област в Русия), голям брой украински войски щяха да бъдат отсечени зад вражеските линии. "Всичко зависеше от първия ден и докъде можем да стигнем“, заяви Сирски. "Колкото по-далеч отивахме, толкова по-малко възможности щяха да имат и толкова повече техните части щяха да бъдат откъснати и изолирани.“ Още през август украинците почти останаха без боеприпаси от съветската епоха, които захранваха по-голямата част от украинската артилерия. Западните съюзници бързаха да осигурят модерни системи и боеприпаси, но това не беше достатъчно. Генерал-майор Андрий Малиновски, началник на отдела за ракети и артилерия на украинската армия, се притесняваше, че войските им ще се нуждаят от повече от 100 000 боеприпаси, които те нямаха. (В крайна сметка, според Малиновски, те използват 32 500 снаряда за пет дни.) Американското разузнаване е помогнало за рационалното разпределение на наличните боеприпаси, избирайки точни цели. Според американски и украински служители, партньорите са разработили план за взаимодействие: украинците описват целите, които търсят в определена зона, а Щатите използват геопространствено разузнаване, за да определят координатите на тези цели. Американците обаче не са били дълбоко въвлечени в планирането на контранастъплението в Харков и са научили за него сравнително късно, твърдят официални представители на САЩ и Украйна. За руснаците Въпреки секретността на подготовката на операцията, руснаците все пак откриват, че украинците подготвят нещо. Но благодарение на руската бюрокрация, разказва Сирски, информацията "не е попаднала в правилните ръце или е била игнорирана“. Пентагонът също подозира, че руското висше командване не е разбрало напълно уязвимостта на Харковския фронт, защото командирите на бойното поле са излъгали. Друг висш военен служител на САЩ предположи, че руснаците може да са видели, че се подготвя контранастъпление, но не са имали достатъчно хора, за да го спрат. Относно операцията "Очаквахме, че ще изпълним изготвения план“, продължава Сирски, "но не очаквахме врагът да се разсипе така“. Според първоначалния план на седмия ден от операцията украинските сили трябваше само да заемат позиции в северните покрайнини на Изюм. "Вместо това половината от [руските] части в Изюм, може би повечето от тях, просто избягаха“, спомня си действията на руснаците един от командирите на украинския батальон. "И така, влязохме в Изюм“. Реакцията на Путин В резултат на провала на Харковското направление Путин назначи генерал Сергей Суровикин на поста командващ Обединената групировка на руските войски в Украйна. Според двама запознати Путин има пряка връзка със Суровикин, благодарение на когото вече получава реална представа за проблемите на бойното поле. Тези хора казват, че преди това висши военни са дали на президента прекалено преувеличена версия за това как стоят нещата за руснаците в Украйна. Партньорите "Отношенията ни с всички партньори се промениха за миг“, казва генерал-полковник Сирски. "Те видяха, че можем да спечелим и помощта им се използва ефективно“. Херсонска контраофанзива Подготовката Контранастъплението на Херсонското направление се ръководи от генерал-майор Андрей Ковалчук. Според него украинската армия не е имала възможност да напредне бързо поради тоталното миниране на територията. "Самите руснаци не знаеха колко мини общо са разпръснали. По време на всяка ротация всеки поставяше нови минни полета“, разказа генерал-майорът. За да разработят план за контранастъпление, украинските командири пристигат в Германия през юли, където обсъждат плановете си с американски и британски съюзници. По това време украинците обмислят много по-широко контранастъпление по целия южен фронт, включително достигане до Запорожка област, за да прережат "сухопътния мост“, свързващ континентална Русия с Крим. Отчитайки запасите от оръжия, боеприпаси и броя на войниците на страната на Украйна и използвайки усъвършенствани алгоритми за изчисляване на резултатите от този или онзи план за действие, съюзниците стигат до заключението, че такава широкомащабна операция няма да свърши добре за Украйна. Украинците се съгласяват с тази оценка и се спират на Херсонска област. "Трябва да отдадете дължимото на украинците“, спомня си американски служител. "Те приеха реалността такава, каквато е, и решиха да се съсредоточат върху по-малка цел. И те бяха достатъчно бързи и ловки, за да се възползват от възможността на север. Това е много." Ковалчук първо се фокусира върху прекъсването на доставките през Днепър за руснаците в окупираните територии. "Имах задача не само да освободя територията“, отбелязва Ковалчук. "Трябваше да унищожа напълно нашественика.“ Комуникацията на руснаците се осъществява по три начина: автомобилния и железопътем Антоновски мост и бента на язовира Нова Каховка. "Имаше моменти, когато напълно прекъснахме техните комуникационни линии, но те все пак успяха да създадат пресичания“, спомня си Ковалчук. "Беше трудно." Ковалчук обмисля варианта за наводняване на района около реката. Имаше дори тестова операция: украинските сили, използващи HIMARS, удариха един шлюз на язовир, правейки три дупки, за да видят дали нивото на водата в Днепър ще се повиши достатъчно, за да попречи на руснаците, но няма да наводни близките села. Експериментът беше успешен, но този начин на действие беше оставен като крайна мярка. За контранастъплението В началото на контраатаката през септември украинците излязоха на първата линия на отбраната на руснаците и се натъкнаха на активна съпротива. Имаше много жертви. През октомври ситуацията се стабилизира, но Киев беше нетърпелив. Според властите в Киев Ковалчук се е движел твърде бавно, затова е бил заменен. На негово място е поставен бригаден генерал Александър Търнавски, заместник на Сирски по време на контранастъплението в Харков. Търнавски казва, че е приложил някои от принципите на предварителна контраофанзива, атакувайки руснаците там, където най-малко са очаквали. За изобретателността "Беше буквално битка за всеки метър“, казва полковник Вадим Сухаревски, командир на 59-та мотопехотна бригада. По-малко опитните сили на Сухаревски се противопоставят на елитните руски войски, така че украинците е трябвало да бъдат креативни и да използват, както казва полковникът, "народно изкуство“: модифицират батериите на дронове DJI Mavic, за да летят четири пъти по-далеч; откриват ароматични добавки, добавени към природния газ и изстрелват "вонящи бомби“ във вражеските окопи; предадените му дронове на контрабандисти на цигари са превърнати в самовзривни устройства. В допълнение, местен политик и бизнесмен, старши сержант Евгений Игнатенко, служи в една от бригадите, помагайки на братята си с познанията си в родния си район, за да намерят най-успешното място за офанзива. А Игнатенко също има информатори в окупираната територия, които предават актуални данни. Сухаревски смята, че контранастъплението е било успешно отчасти благодарение на прецизността и модерните оръжия на съюзниците, тъй като те са успели да отрежат пътищата за снабдяване на врага и да изчерпят запасите му В резултат на настъплението на въоръжените сили на Украйна руснаците трябваше да отстъпят, но украинците не успяха да преследват бегълците. Всичко заради мините, които понякога лежат буквално на всеки метър. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 4480 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/747 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Международни новини:
