| Свърши се | ||||||
| ||||||
| Приватизацията на “Градски транспорт” не премина без скандали. Очаквана още преди години, и подготвяна за осъществяване неколкократно, макар и в различен вариант на предлаганите за приватизация дялове - 51% според анализите на Националния институт по транспорта в началото на миналата година или доведеното до финал вече решение за 67%, тя се случи в деня, когато във Върховния съд стартира дело по обявяване на фирмата в несъстоятелност. А стартира преждевременно с отговорността на НС на ПОАП преди друго дело по обжалването й от общински съветник да е завършило. Припомняйки фактите, общинският превозвач бе оценен първоначално на 4 м 800 хиляди лева в първата несполучлива приватизационна процедура до финала на която не достигна нито един кандидат, а след това на двойно по-ниската от 2 милиона и 800 и продаден в конкурсната надпревара според предпочетената оферта на цена със 100 лв по-висока от заложената минимална - 2 милиона 800 хиляди и 100 лева. Но с обещана инвестиция за срок от 5 години - 6 пъти по-голяма от заложената - 48 вместо 8 милиона лева. Актът на промяната на собствеността на “Градски транспорт” се случи с подкрепата н 37 общински съветника- сред които и традиционно противоборстващите отляво и отдясно. Единствено без гласовете на четиримата от ДСБ. Така сагата “Градски транспорт” вписа още един експресивен сюжет в протяжното повествование за пловдивските фирми. Ярък и подходящ за аналогия пример в него е продажбата на хлебозавод “Хебър”, приватизационната процедура за който стартира с четирикратно по-висока цена, а бе продаден еднв за 1 милион и 200 хиляди. За радост, съдбата на градския транспорт остана по-различна въпреки сложните ситуации, в които работниците, а и от друга страна ръководствата на фирмата се оказваха през годините. Защото все още е ярка паметта ни за шофьорската ярост в панаирно вереме, когато далеч по-непретенциозните в изискванията си към общината частни превозвачи се вписваха агресивно в градските дестинации, използвайки безпогрешно създадения от простестите вакуум, за да направят все по-категоричен и безапелационен въпроса докога “Градски транспорт” ще се разтърсва от кризи, които циклично ще преливат в касата му животоспасяваща финансова доза, с перспективата да тежи задълго и след приватизацията на дружеството на плещите на новия собственик. Преди решението на Пловдивския ОбС от 23 март всички ние си задавахме и други въпроси с повишена трудност - като този докога очуканите и неприветливи возила ще скрибуцат по улиците, а ежедневната необвръзка между приходи и разходи в касата на фирмата ще продължава да отписва последователно от движение поредния разпадащ се автобус. Не забравяме и политическото дизертьорство на съветниците от циклично повтарящата се тема, стигаща традиционно до цената та билетчето и накрая до единодушното решение да прехвърлят отговорността за определянето й върху кмета. Политическите ракурси към темата винаги са били неизбежни и изобилстващи от популизъм, не бяха пренебрегнати и в последния дебат, чиято задача бе да легитимира избора на най—обещаващия купувач. Класираният на първо място управител на “Хеброс бус” Веселин Дошков обеща най-много неща: най-големи инвестиции, най-добра система за контрол, най-добро безкундукторно електронно таксуване, най-добра организация по спирките, най—сигурно управление на фирмата в лицето на първия и засега единствен генерал в управлението на фирмата -доскорошния директор на РДВР Йордан Кюмюрджиев, без да си спестим коментара, че наглед това бе и най-логичният подход към постигането на някакъв ред в дружеството, за сегашния хаос на което доста ръководства дадоха от себе си каквото можаха, а сега дойде време някой да постави и ред. Естествено, имаше и обидени и те на този етап като че ли са повече от доволните. Обидиха се победените кандидат-купувачи и на свой ред обидиха чрез юридическия си съветник и местния парламент и Общината, с твърдението че проваленият конкурс за приватизация веднъж вече е струвал на градската хазна 40 загуби в цената на дружеството, но от своя страна обещаха като гаранция че ще изпълнят инвестиционната си програма да внесат още на следващия ден 20 милиона в общинската каса. За дълговете на Градски транспорт вече не се коментира с числа, най-малкото защото съществува риск да не сме точни а и те имат способнстта да нарстват безконтролно при сегашната управленска немощ на ръководството, дължащо поне четири заплати на работниците. Кога ще бъдат платени те на този етап новият собственик не можа да отговори. Нито пък на въпроса с нови или с рециклирани автобуси ще бъдат подменени обслужващите в момента града. Кметът Иван Чомаков беше достатъчно краен в оценката си, съхранила огорчението на пловдивчани. Сега е времето на надеждитенай-обещаващият канддат-купувач да изпълни обещанията И ние ще му дадем толеранс да направи това. Защото гражданите никога не са се интересували особено от това кой обслужва градския транспорт, а как. Коментарът е излъчен в обзорното предаване на радио Пловдив "На шестия ден". Всяка събота от 8.00 до 9.00 часа слушайте коментари на събитията от седмицата. |
Още новини от Аналитични новини:
