| Антон Станков: Трябва да се стигне до конкретните идеи за разследване на главния прокурор | ||||||
| ||||||
Без реформа в Наказателно-процесуалния кодекс и механизъм за разследване на главния прокурор. Какви идеи обаче бяха лансирани и до какво ще доведе политическото говорене по темата? Тези и други въпроси ще обсъдим в следващите минути с моя гост тази сутрин – бившия правосъден министър Антон Станков. Първо бих искала разговорът ни да започне от там, да кажем на нашите слушатели какво представлява фигурата на главния прокурор и защо изобщо се стига до подобно обсъждане за механизъм за разследване на главния прокурор? Този проблем излезе напред след осъдителното решение на Съда в Страсбург през 2009 г., т.нар. случай "Колеви срещу България“. Тогава стана ясно, че всъщност реализирането на наказателна отговорност по отношение на главния прокурор съгласно действащия правен ред е значително затруднен. Редица стъпки бяха предприети в тази посока, беше въведена една сериозна отчетност на главния прокурор пред Народното събрание, в смисъл, механизмът в голяма степен беше подобрен, но така или иначе този въпрос все още стои остро, как да бъде разследван главния прокурор при евентуално извършено от него престъпление. А защо изобщо според вас се стига до това, до намирането на такъв механизъм за контрол? Трябва ли да бъде контролиран главния прокурор според вас? Вие обявихте темата, като първо казахте какви са идеите и после за политическото говорене. Но всъщност за мен нещата трябва да започнат от политическото говорене и да стигнат до конкретните идеи, в каква конкретна политическа ситуация сме днес и защо не се стигна до решаване на този въпрос днес. Имаме един безпомощен парламент, който не успя да излъчи Министерски съвет, не успя да формира някакво мнозинство и в тоя смисъл този парламент не може да може да очакваме, че може да реши такъв голям проблем, като наказателната отговорност на главния прокурор. Интересен нюанс придаде в тази ситуация и разследването срещу тази крипто… не знам как да я нарека, не е банка със сигурност... Да, "Нексо“. "Нексо“, защото се оказа пък, че от там има финансиране на политически партии, които пък от своя страна много настояват в момента да има реализиране на отговорност на главния прокурор. Т.е. нещата не са толкова прости в политически план. Имаме един министър на правосъдието, който безспорно е достатъчно активен, но той е служебен министър и в този смисъл законопроектът, който той лансира, няма ясна политическа физиономия, кой стои зад него, кой в крайна сметка ще поеме отговорност за такава реформа, а това е важно. Законопроектът е внесен сравнително късно, на 30 декември, и не можем да очакваме друго, освен това, което се случи вчера – да се констатира, че технологичното време за разглеждане на такъв законопроект в парламента е недостатъчно. Вчера г-н Крум Зарков коментира, че само с натиск Народното събрание ще приеме механизъм за контрол над главния прокурор и си призна, че е упражнявал натиск. Г-н Зарков, моите уважения, но умело прехвърля отговорността към парламента, сваляйки я от себе си, твърдейки, че е свършил работата си. Явно очаква следващ мандат в следващо служебно правителство. Него го очаква и политическа кариера, ако може да се вярва на анализите по медиите в БСП. Така че той работи и за себе си, не само за реализирането на този законопроект. Г-н Станков, какви идеи обаче бяха лансирани по време на обсъждането на механизма за контрол на главния прокурор, какъв трябва да бъде той, какво се случи? Какво на вас ви направи впечатление? Най-общо казано, идеите са две. Едната е тази, която е защитена и в законопроекта на Министерски съвет, съответното министърът на правосъдието призна, че това е плод на едногодишен труд, т.е. не част от времето, а основно по теза тема е работил екипът на министър Йорданова преди това. Тази идея предполага един съдия от Върховния касационен съд или съдия с ранг на върховен съдия от окръжни или апелативни съдилища с достатъчно стаж и опит в наказателното право временно да бъде назначен за прокурор и да извършва разследване спрямо главния прокурор. Основният недостатък на тази схема е това, че е предвидено конкретните следствени действия да бъдат извършвани от разследващи полицаи ,които са част от изпълнителната власт, а именно МВР, а съответно МВР е орган с политически назначения. И според вас това е недостатък? Абсолютен недостатък, категоричен. Има още куп аргументи за конституционосъобразност на тази теза, в които не искам да влизам в детайли, да не отегчаваме слушателите все пак – не всички са длъжни да са юристи. Втората теза е на "Възраждане“, която предлага да бъде изведено следствието отново като независим орган, да бъде изведено от подчинението на прокуратурата и съответно шефът на Националното следствие да има право да разследва главния прокурор. Трудно реализуема теза в момента, защото съгласно действащия модел, следователите са част от прокурорската колегия във Висшия съдебен съвет. На мен лично ми направи много добро впечатление идеята на ДПС, която депутатът Хамид Хамид лансира преди първото четене на законопроекта на Правна комисия. Той предлага т.нар. "трима големи“, а именно главният прокурор и двамата председатели на върховни съдилища, да не участват в кадровия орган Висш съдебен съвет. Да бъдат изключени, да бъдат изключени – така ли? Да. Рязко се намалява възможността за въздействие върху по-нисшите нива в системата на съда и съответно на прокуратурата. Другото, което предлагат, е засилване с конкретни мерки на правомощията на прокурорите по места и с такъв един модел би могло да се стигне до реализиране на идеята, която е заложена и с решение но Конституционния съд от 2020 г., струва ми се – ако не е от 2020, е от 2019 г., - където се казва, че всеки прокурор може да разследва главния прокурор, стига да съответства на местната и родовата компетентност. Но това предложение изисква промени в Конституцията – така да разбирам нещата? Да, с тази уговорка е лансирана и тезата. И всъщност трябва да си даваме сметка, че тези промени са изключително сериозни и те не могат да минат ей така набързо и не могат да бъдат поставяни като условие за получаване на средства по Плана за възстановяване, устойчивост и развитие. Да, и в тази връзка щях да ви попитам според вас добре ли е, че законопроектът е част от Плана за възстановяване? Казусът с главния прокурор според вас трябваше ли да присъства там? Този, който го е включил като част от Плана за възстановяване, си е нямал хабер от сложността на проблема. В България, когато липсва политическа воля, обикновено се работи за политическото насилие отвън, т.е. да бъдем принудени да приемем едни или други мерки. За съжаление, тези техники на политика в България, използването на европейските институции за вътрешни нужди датират още от времето, когато аз бях министър. |
Още новини от Национални новини:
