| Проф. Попов: Липсата на чувствителност при убождане на рана с игла е индикация, че може да се развие антракс | ||||||
| ||||||
След случая в Добричко разговаряме за антракса с проф. д-р Георги Попов – специалист по инфекциозни болести. Когато става въпрос за кожна форма на антракс, колко опасно може да бъде това? Антраксът е особено опасна инфекция и всички негови форми са доста опасни и голяма част от случаите водят и до летален изход, но вие ме питате за кожната форма, която е най-честата форма на заболяването – в над 90% от случаите. Най-често се случва при директен контакт с живи или трупни животни, които са заразени с антракс, имат антраксни спори, които попадат в наранените части от кожата и в целия организъм. Опасна форма е кожната форма. А какви други форми съществуват и как стои там въпросът за заразяването? Да, кожната форма е най-честа, преобладава в над 90%. Други са гастроинтестиналният антракс, с който се заразяват хората след консумация на спори от заразените животни, на заразено месо от животни, най-често овце, кози, говеда, и попада в стомашно-чревния тракт и предизвиква една много тежка, кървава диария, т.е. всички форми са характерни с едно хеморагично възпаление. И следваща форма е инхалаторният антракс, който се развива при вдишване на антраксни спори. Именно тази форма е най-опасна за биотероризъм. И всички тези форми, които казахме – кожна, гастроинтестинална, инлахаторна, могат да доведат до следващата форма, антраксен сепсис, която е изключително смъртоносна и от нея няма спасение. А как се заразява с нея? Коя имате предвид? Последната форма, която споменахте. Тя е следствие от всички други или пък направо може да почне с антраксен сепсис, когато имунитетът на организма е значително спаднал, и проникването на антраксните спори – било през кожата, било през гастроинтестиналните пътища, било през респираторните пътища, води до един скоропостижен сепсис. Споменахте нещо много любопитно преди малко за антракса и за биооръжието. Правилно съм ви чула, нали така? Да, биооръжие, биотероризъм, в този аспект, да. Биотероризъм. Можете ли да ни разкажете повече за тези неща? Да. Точно тези дни четох едно изявление на Бил Гейтс, което както всички знаем, прави едни прогнози, които се сбъдват – така беше с пандемията с КОВИД, когато преди пет-шест години каза, че светът го очаква едно инфекциозно пандемично заболяване и то се случи. Преди два-три дни четох негово изявление, в което той предупреждава, че следващата глобална опасност за човечеството ще бъдат биотерористични атаки. И именно антраксът е едно от оръжията за биотероризъм. Спомняме си след атаките на 11 септември в Америка разпространението на тези пликове с бял прах, който съдържаше антраксни спори. Този тип оръжие се разработва още от началото на миналия век, правени са опити – и френските войски в Първата световна война, във Втората световна се е използвал. Имаме случаи на аварии на такива производствени предприятия в Съветския съюз, когато са заразени мирни жители от попаднали по инхалаторен път на спорите на антракса. Така че имайки предвид, че антраксът е особено опасна инфекция и използването му като биооръжие е изключително опасно, и дано не се сбъдне тази прогноза на Бил Гейтс. Да, дано да не се сбъдне, защото звучи наистина много страшно. Нека да се върнем сега малко към случая в Добричко. Професоре, как да си обясним факта, че в случая мъжът от Добричко е имал оплаквания, а жена му, която също е консумирала от месото, няма никакви неразположения? Да, става въпрос за млади хора, които са отишли да живеят здравословно в едно село в Добричко, мисля, че Владимирово се казваше. Да, точно така, Владимирово. Да, тук проблемът е, че мъжът е имал контакт с болната коза и той казва, че я е приколил, след като е видял, че боледува или се е приклещила. Да. Той е имал рагади и ранички по ръцете си и затова антраксните спори са проникнали през неговата кожа и е развил кожна форма на заболяването. Докато жена му е консумирала това месо, но за радост, не е развила тази стомашно-чревна форма на заболяването после бързо се е стигнало до изясняване на източника на заразата и това месо е било унищожено, но това е причината мъжът да се разболее, поради контакта, физическия контакт с болното животно, а жената явно не е имала такъв или просто пък ръцете са й били здрави и не са проникнали спорите на антракса. Професоре, възприемчиви към антракса са овцете, говедата, козите. Как човешкият организъм обаче понася подобна инфекция? Кои организми са по-податливи, ако мога така да се изразя, към подобна зараза като антракса? Да. Вие правилно казахте, че заболяването е зооноза, т.е. боледуват диви и домашни животни, т.е. заболяването има един ензоотичен характер, с разпространение при дребните и едри преживни животни, козе, овце, свине, по-рядко коне, говеда. Но проблемът е как попада при човека. При човека заболяването попада по директен път, когато има контакт с тези животни, или при пребиваване в едни, наречени от старите автори, наречени "проклети антраксни полета“, които са осеменени с тези спори на антракса. И когато тези спори попадат в наранена кожа на тялото, се развиват вегетативните форми на заболяването и така се развива болестта. Така че отговаряйки на вашия въпрос, развитието на заболяването зависи както от количеството на приетите антраксни спори, на инфекциозния агент, така и от индивидуалните защитни механизми на човека. Едни човек, здрав, без рани по кожата, с добра имунна защита по-рядко и по-леко ще прекара антракса. Но вие казахте, че в повечето случаи изходът е летален, но може би и хванат навреме, ще бъде лечим, нали така? За да успокоим хората. Да, да, да. Не всички случаи завършват със смърт. Ето този случай, който вие казахте, на човека от Добричко – жив и здрав си е човекът, оздравял е. Заболяването си е лечимо, с пеницилинови антибиотици, с добра обработка на раната. Пак връщайки се на раната, още старите автори са описали една ниска или липса на чувствителност в мястото на раната, така че хора, занимаващи се с животновъдство, с кожи трябва да знаят, че ако имат подобна рана, язвичка, ако се убодеш с една игличка, една липса на чувствителност в това място е абсолютна индикация, че може да се развие антракс. Дори още старите автори са правили такива експерименти и знаят, че ако се опре върха на пламъка на свещ, няма усещане за болка. Това е една от характерните особености на тази язва. Нека да кажем, тук може би е важно това да се знае от нашите слушатели, че в миналото антраксът е бил значително разпространен в нашата страна. Какво още вие бихте ни разказали? Тук ме засегнахте дори и лично. Действително антраксът е бил изключително разпространен в България. Лично моят дядо по бащина линия е починал от антракс в началото на 30-те години на миналия век. Обработвал е кожи човекът и още в ранна възраст е починал е оставил моя баща сирак. Така че такива проклети антраксни полета, които казахме, в началото на миналия век е имало много в България, но с добрата дейност на ветеринарните служби постепенно те са ограничени в значителна степен и антраксът през 60-те, 70-те, 80-те години на миналия век е поставен под изключителен контрол и заболяемостта в България е изключително рядка. Единични случаи се наблюдават, но не са и чак толкова редки. Има и смъртни случаи. Мисля, че един смъртен случай имаше през 2015-2016 г. Да, да, 2015 г. Пак в този регион, "Млада гвардия“, Варненско. Заболяването продължава да си има един ензоотичен характер, но под добър ветеринарен контрол. |
Още новини от Национални новини:
