Иван Николов, Босилеград: Хората очакваха подкрепа от Вучич срещу кмета Захариев, но останаха излъгани | ||||||
| ||||||
"Получи се малко абсурдно, защото хората си мислеха, че могат да се оплачат от кмета Владимир Захариев, а всъщност Вучич дойде, за да му даде подкрепа. Ето това са тези неприятни неща, които станаха, нещо, което няма как да се скрие и вече започва да прониква и в сръбските медии. Хората, които имаха смелостта и куража да протестират публично, си мислеха, че могат сред посрещачите да излязат с някои транспаранти или просто да му връчат едно протестно писмо. Очакваха той (б.ред.: президентът Александър Вучич) да обърне малко повече внимание на ситуацията в Босилеград, както знаете, а бяха пресрещнати и закарани в полицията, задържани съвсем незаконно в продължение на часове, докато хеликоптерът с президента не излетя извън Босилеград. Николов коментира темата защо сръбският президент посети всъщност Западните покрайнини: "Поводът беше съвсем различен, не е само заради Босилеград, той просто обикаляше региона. За един ден заедно с хеликоптера си той обиколи 4 общини в Пчински окръг и поводът беше създаване на нова политическа партия или движение, т.нар. "Народно движение за държавата". Аз не знам какво точно цели с него, но това е, което публикуват и сръбските медии и че целта на неговата обиколка е това - търсене на народна подкрепа за създаване на нова политическа партия. Според Николов арестуването и задържането на нашите сънародници, членовете на културно-информационния център в града е било с цел да не се появят и да не изкажат своята гражданска позиция, която е различна от тази, която официалната власт и местната власт, кметът на Босилеград са свикнали да представят пред президента Вучич. "Никой от нас не беше там в групата в посрещането. Той (б.ред.: Вучич) е държал някаква реч около 15 минути, което можете да издирите там, с обещание за правене на пътища, за откриване на нови работни места, за нови гранично-пропускателни пунктове към Македония и т.н. Едни неща, едни обещания, които ги слушаме с години наред. На въпроса защо досега не сработиха механизмите и инициативите за демократизацията на българското малцинство и решаването на проблемите в сръбските институции, николов каза: "Демократизацията на сръбското общество приключи още на 12 март 2003 година, когато посред бял ден на входа на сръбското правителство беше застрелян единственият реформистки, проевропейски и демократичен премиер на Сърбия Зоран Джинджич. Оттогава виждаме завръщане на консервативния великосръбски национализъм като форма на управление, като държавническа идеология във всички сфери на обществения живот, и тогава беше прекратен процесът на демократизация на българското малцинство". Цоня СЪБЧЕВА |