| Икономист: Много е хубаво да си управляващ и да увеличаваш социалните разходи | ||||||
| ||||||
Той припомни, че при действащ парламент разходите за неговото функциониране не са по-малко. По думите на доц. Стойчев въпросът не е дали харчим пари за политическата система, а дали имаме парламент, който да е продуктивен, тъй като през последните години Народното събрание е с най-нисък рейтинг и е на практика слабо продуктивен. "А това забавя допълнително процеса на парламентарната демокрация и я поставя под въпрос. Може да ни изглежда далечно такова бъдеще, но самата индикация, че се повдигат такива теми, означава, че върви такъв процес", обясни Стойчев в ефира на Bulgaria ON AIR. По думите му страната се движи "по спирала на увеличаване на вътрешния дълг", който се очаква да достигне до 30% от БВП, ако не бъдат взети мерки. "Много е хубаво да си управляващ и да увеличаваш социалните разходи, без да наблюдаваш темпа на развитие на българката икономика", обясни Косьо Стойчев, според когото сега не е моментът да се увеличават социалните плащания. "Аз не виждам на българския политически хоризонт консервативната форма на управление, която да преведе държавата през финансовите бури и катаклизми, които предстоят", смята той. По думите му след последните избори е много важно да има коалиционна култура, която да доведе до политическа стабилност и да не се налага да се правят нови избори. Стойчев коментира и средствата по Плана за възстановяване и устойчивост. Според него е грешка, че Планът е превърнат в "обикновена програма за развитие", тъй като не е намерен "справедлив механизъм, тези средства да се върнат обратно в държавата". "Ако се направи анализ какви ще бъдат ефектите от ПВУ върху българската икономика, може да не сме много щастливи", смята Стойчев. Според него на преден план е трябвало да бъде изведен бизнесът, който да определи приоритетите и за какво да бъдат похарчени тези средства. Според Косьо Стойчев бюджетът на държавата трябва да бъде балансиран и средства да се отделят за сектори, за които това е необходимо. Той определи като "контрапродуктивна" идеята бизнесът да бъде натоварван допълнително. Вместо това трябва да има мерки, които да го подкрепят. "Българският бизнес има нужда от укрепване за поне още 10-15 години, за да натрупа капитализация. Парите трябва да останат в компаниите", категоричен е той. Гостът добави, чу всяко увеличение на доходите води към "програмирана инфлация", тъй като предприемачите трябва да калкулират предварително тези разходи. "Трябва да мислим за държавата, като за предприятие, в което ние сме акционери", каза от своя страна икономистът Михаил Кръстев. "Държавата не притежава пари, тя преразпределя средства. Парите са отново нашите пари, които се разпределят, в случая - за избори", каза той и поясни, че 500 млн. лв. за избори не са толкова голяма сума, като се има предвид, че с тях е създадена и временна заетост. "Една огромна част от тези пари, освен за бюлетини и машини, се дават всъщност под формата на хонорари. Не е чак толкова голяма драмата, че те са дадени за избори. В крайна сметка 500 млн. звучат много, но например в НОИ осигуровките не достигат за покриване на социалните плащания, а тези разходи са се увеличили с близо 5 млрд. лв.", обясни Кръстев. Икономистът е убеден, че държавата няма проблем да си позволи нови линейки и медицински хеликоптери или да се заделят средства за ремонт на храмове. Според него по-важен е въпросът какви плащания бави държавата и кои сектори са ощетени от тобизнесът не трябва да бъде натоварван допълнително и даде пример с идеята за въвеждането на данък "свръхпечалба". Според него трябва да се говори по-скоро за намаляване на социалните разходива. "В същото време нито един от социалните разходи не е бил предвиден в дългосрочен и средносрочен план. Гласуват се на калпак и се раздават", допълни Кръстев. Той обясни, че основната пречка за влизането на страната ни в Еврозоната е инфлацията. В този смисъл според него за бъдещия бюджет няма значение как държавата опитва да конструира финансите си, ако реалната икономика се влошава и намаляват инвестициите. Кръстев е категоричен, че бизнесът не трябва да бъде натоварван допълнително и даде пример с идеята за въвеждането на данък "свръхпечалба". Според него трябва да се говори по-скоро за намаляване на социалните разходи и да се замрази минималната работна заплата, а увеличаването ѝ води до изкривяване на икономиката и по този начин е "отворена кутията на Пандора". "Досега минималната работна заплата се повишаваше чрез мнозинство в парламента, оттук нататък, за да се замрази заплатата, трябва мнозинство, което никога няма да се събере, защото е политически нерентабилно", каза още икономистът. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 665 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/111 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
