| Пловдив се преклони пред Ботев | ||||||
| ||||||
Вълнуващо слово произнесе тазгодишният носител на наградата "Пловдив" за литература Стефан Бонев, който потърси връзката между поета и днешния ден: "... Ще завият сирените. Звукът им ще се извиси над тази градина и над този паметник. Ще се разнесе над целия град и над цялата държава. Тревожен звук - настръхващ и мощен. Но не се лъжете - това не са просто сирени. Сведете глави и слушайте внимателно. Но не само с очите, а и с душите си! И тогава ще го познаете. Това е гласът на живия Ботев, възкръснал на своя връх. Глас - силен, пламенен, тревожен, настоятелен... Той ще ни подложи на нашия годишен изпит за чест и родолюбие. Изпит по съпричастност и единство на нацията ни. Три безкрайни минути неговият глас ще звучи в сърцата ни. Три тревожни минути ще ни кара да си задаваме неговите въпроси. Три търпеливи минути ще чака да чуем своите отговори. Три въпроса ще си зададем пред лика на Ботев. Първият - какво сме дали на всички, преди да поискаме всичко за себе си? Вторият - изглеждат ли достойни делата ни пред напрегнатия взор на великите българи? И третият - готови ли сме да поемем по страшния път към нашия си връх - собствената ни Околчица, нашата малка Голгота? ... Ще ви кажа за няколко души, които вече са изкачили своя връх, проявявайки смелост, човечност, честност и истинско себеотрицание. Не ги познавам. Научих за тях от новините. Двама от тях са обикновените работници Петър Папазов и Ахмед Агов. Тия дни намерили в Пловдив чанта с голяма сума пари и я предали на полицаите. Те пък издирили човека и му я върнали. Петър и Ахмед не се чувстват герои. А човекът, който получил обратно парите си, почерпил двамата и написал следните думи: "Благодаря на всички, които ме убедиха, че в нашата страна има и честни и високо хуманни хора." Горе, на върха, са се изкачили вече и двете момчета Йордан и Джеврет, които спасиха 72-те деца от пожара в пловдивския дом "Мария Луиза". Там са и още много хора, които са се погрижили за другите в беда, преди дори да помислят за себе си. Има много и различни начини да изкачиш върха - толкова много, колкото са хората по земята. И всеки сам за себе си трябва да прецени дали да тръгне нагоре или скрит с пушка в храстите да вземе на прицел сърцето на големия българин. От величието ни дели само една крачка. Както и от падението. А трети път просто няма." Сирените завиха. За 3 минути България спря времето за равносметка. (C) ПОТВ |
виж галерията
Още новини от Новини от Пловдив:
