| След 15 дни живот в клетка: Повече не влизам | ||||||
| ||||||
"Аз в клетка повече не влизам. Достатъчно тежко ми беше (смее се). Не предполагах какво става с главата ти, когато си затворен в пространство два на два. Мозъкът тотално се променя. Излизайки от клетката, светът ми се видя много, много голям. Бях свикнал с тези малки крачки, които имах и това беше всичко. С екипа ми решихме да направим този експеримент, защото тази изолация е вредна. Тази социална изолация, която и в момента тече - идвайки насам в метрото, видях едва двама-трима души да са без слушалки - затворили сме се в кутийки и си живеем в тях. Добре че екипът ми не ме послуша - мислех да остана месец там, защото щях да изляза с наистина тежки психологически травми", разказа Краси Георгиев. Въпреки всички трудности, обаче, утрамаратонецът е убеден, че експериментът му е от полза. "Идеята за клетката дойде преди няколко години, но това се превърна в нещо голямо, защото го виждаме навсякъде. Казват някои, че не съм бил изолиран, защото съм бил в центъра на София, но аз бях изолиран, защото не чувах нищо от случващото се навън, нямах книги, музика, никакви комуникации. Струваше си и се надявам - това е път, който трябва да започнем. Щом на мен така ми се отрази - с паник атаки и почти припадайки, излизайки от клетката - представете си това как би се отразило на един млад мозък. Не само младите - всеки пред компютъра, телефона, вкъщи е затворен. Ние не знаем как да комуникираме вече. Хората разбират защо го правя и че трябва да говорим за това", убеден е Красимир Георгиев. |
Още новини от Национални новини:
