| Ето как може да противодействаме на рецесионните тенденции | ||||||
| ||||||
Преполовихме вече годината, какви основни тенденции наблюдавате в Европа, в многостранните аспекти на икономиката? В Европа, и по-специално в еврозоната, вече се забелязват първите симптоми за навлизане в рецесия. Разбира се, към момента тя все още е слабо изразена, и както казват, че е плитка рецесия, т.е. с много нисък към момента отрицателен знак 0,1%. Предстои да видим как ще се развие тази тенденция за в бъдеще, в следващите тримесечия. Това неминуемо ще окаже въздействие и на българската икономика, тъй като особено експортно ориентираната част от нашата индустрия, примерно за производство на различни машини, компоненти, части, за да кажем немската, автомобилостроенето там или за други такива индустриални отрасли, може би ще понамалее този експорт. В същото време забелязваме и известно задържане на вноса, като цяло това ще повлияе на платежния ни баланс и оттам също бихме могли да очакваме и някои ефекти, къмто приходната част на бюджета. Г-н Гълъбинов, казвате, че е “налице европейско икономическо охлаждане" на икономиката, така да ви разбирам. Да. Нека, обаче да разясним на нашите слушатели, какво точно означава това, и как се е стигнало до това охлаждане? Основната причина за забавянето на икономическия растеж, което е всъщност това охлаждане е, че Европейската централна банка провежда много активна политика за увеличение на лихвите в еврозоната по евро. Последно, преди буквално седмица, пак увеличиха лихвите и в момента са на 3,5% основна лихва по еврото в еврозоната. Съответно, тези мерки се предприемат като начин за противодействие на инфлацията. И в действителност инфлацията в еврозоната намалява, тя слиза вече до предвоенните нива, и вероятно много скоро, към края на годината също, се предвижда за еврозоната инфлацията да слезе до под 3%, дори. Така че това от една страна влияе добре за сваляне на инфлацията, от друга страна, увеличените лихви влияят на бизнесцикъла, увеличават цената на кредита, което в известна степен забавя икономическата активност, тъй като съответно субектите, които ползват кредити имат увеличени разходи. И затова, в общи линии, това е едно очаквано състояние на охлаждане, вследствие на лихвената политика на Европейската централна банка. И в този случай как трябва да действа България? Вие като икономист и финансист, какви съвети бихте дали? Българската икономика е свързана с икономиките от еврозоната и по линия на експорта, тъй като една голяма част от нашия износ е за страни, които са в еврозоната. Освен това, по линия на валутния борд, ние имаме фиксиран курс на лева къмто еврото, съответно и ефектите на европейската лихвена политика постепенно ще се предават и в България, т.е. и тук лихвите по лева постепенно ще растат, както по депозитите, така и по кредитите. И ефектите, които се проявяват там, макар и със закъснение с 3-6 месеца по-късно, ще се проявят и тук. Така че ние би следвало да имаме в предвид тези очаквания, както по отношение изготвянето на Държавния бюджет, който предстои да бъде внесен в Народното събрание и одобрен за втората половина на 2023 г., така да го имаме предвид и за бюджета за следващата година 2024 г. Тъй като такива състояния на икономиката са силно инерционни, т.е. веднъж изместили се в една посока нещата, им трябва време, за да се върнат обратно. Европейското икономическо охлаждане вече започна, как това ще се отрази на българската икономика? Икономиката, знаете изучава производството, разпределението, търговията и потреблението на различните стоки и услуги. Въпреки пандемията, експортно ориентираната индустрия беше основен двигател на икономическия растеж у нас. А на фона на сложната международна обстановка днес, кои могат да бъдат основните двигатели на растежа, питаме икономистът Румен Гълъбинов. Износът ще продължи да бъде, макар и с по-малка скорост и обем, а също така и вътрешното потребление, на което ние разчитаме. И друго, което може да се позасили малко, но затова трябва да се положат доста повече усилия от наша страна, това са инвестициите. Както по линия на публичните инвестиции, така и по линия на частните инвестиции, включително и публично частно партньорство. Публичните инвестиции биха могли да дойдат по линия на усвояване на втория транш по Плана за възстановяване и устойчивост, който ние очакваме този втори транш, до края на тази година, за да можем да стартираме нови проекти и да може тези пари да влязат ефективно в икономиката под формата на инвестиции, активи, работни места нови, заплати, осигуровки, данъци, така, че това да повлияе на общия ни икономически растеж. А по линия на чисто частните инвестиции, разбира се, трябва да положим повече усилия да привлечем големи стратегически инвеститори, които да дойдат и да могат да започнат някакво производство, да имат офиси, да наемат хора, така че да добавят стойност къмто българската икономика. През последните 2 години доста се изговори за възможности на България да правим електромобили или да правим акумулатори за тях, акумулаторни батерии, или други такива неща, свързани с енергийния преход и трансформация, свързани с дигиталния, също преход. Така че неща, които са от модерната икономика, високотехнологични, с висока добавена стойност, могат да допринесат за едно такова противодействие на възможните рецесионни тенденции, така че българската икономика и тази година да отбележи икономически растеж, да бъдем на положителна територия. Колегите от пловдивския сайт “Plovdiv24.bg" бяха пуснали една статия, понеже споменахте и вие електромобили. Пловдивски завод някога е разработвал електромобил, но незнайно защо е зарязал да прави това. Знаем, че първият български електромобил-пионер е създаден през 1967 г., а през 1970 г. пловдивски завод започва работа по наследника на този пионер, но незнайно защо зарязва тази работа. Та от много отдавна сме мислили за такива неща, но нещо не ни достига сякаш. Ние в момента изработваме доста компоненти и части въобще за електромобилността, въобще и за автомобилната индустрия. Но ние правим и в момента електромобилни автобуси, в смисъл бусове, микробуси и т.н., които са на ток така, че имаме големи традиции. Преди години “Балканкар", което е било българското дружество е произвеждало точно електромобилни товарни автомобилчета за складови стопанства, електрокари за вътрешно-ведомствен електротранспорт товарен. Така че България има традиции в това отношение, правили сме електротелфери и други неща. И тук можем да си съсредоточим много повече усилията така, че да дойде тук стратегическия инвеститор. Казвате “правили сме" във времето. Да, тук сме в конкуренция, за целия регион говоря и с други държави, примерно с наши съседни държави, които също се стремят по линия на електромобилността да привличат инвеститори. Румъния привлече такива, за електромобили, в Сърбия има също, така, че България трябва да положи повече усилия, за да можем да се преборим тук с местната балканска конкуренция. А също и в областта на високите технологии в IT сектора, ние сме в конкуренция в момента и с Гърция, защото Гърция успя да привлече голяма инвестиция от един от колосите в IT индустрията. Ние бихме могли също да се преборим у нас да дойдат повече такива високотехнологични инвеститори, тогава добавената стойност ще е достатъчно голяма, за да ни компенсира и като ръст на брутния вътрешен продукт на държавата. |
Още новини от Национални новини:
