| Делян Добрев: България може да стане по-голям износител на газ от Азербайджан | ||||||
| ||||||
Добрев с пълен разбор за това как България може да стане по-голям износител на газ от Азербайджан. И още - неговият отговор на критиките на президента Румен Радев относно решението на Народното събрание за продажбата на ядрени реактори на Украйна и дали те ще поставят под въпрос целия проект АЕЦ "Белене", за газопровода "Балкански поток", за притестенията му по отношение на договора с "Боташ", концесиите за злато и още. По голямата тема, breaking news-а, ексклузивната новина, която извади един български депутат, а ние медиите, която вероятно поради посещението на Зеленски пропуснахме, а именно как България може да стане по-голям износител на газ от Азербайджан, казвам добър ден на г-н Делян Добрев. Добър ден! И благодаря, че сте в студиото. Само за обществената телевизия коментирахте темата, с която и започнаха новините в събота вечер, в понеделник вече сте при нас. Аз, благодаря за поканата. Можем да направим сериозния разбор на това какво се случва. 13 милиарда кубика газ може да добива страната ни годишно от две находища в блок “Хан Аспарух" в Черно море. Ако искате да започнем с ретроспекцията, тази новина беше произведена в енергийната комисия в Народното събрание, а ние медиите я пропуснахме? Да, всъщност, тя новината не е от събота, а е от сряда. В сряда имахме Комисия по енергетика, където присъстваха ръководителите на TOTAL и на OMV в България и в Румъния. И това, което те казаха, те направиха презентация, където се видяха тези техни очаквания за 13 млрд. кубика газ от 2030 до 2040 г. всяка година. И след това по 8 млрд. кубика до 2050 г. отново всяка година. Но това, покрай еуфорията от посещението на Зеленски и останалите новини мина съвсем незабелязано, мина съвсем под радара. И аз, все пак прецених, че е важно българското общество да го знае, защото, аз дори бих казал, че тази тема е много по-важна, отколкото останалите решения, свързани с Украйна, които взехме през миналата седмица. Много по-важна от всички тях, и затова в събота написах един пост във Facebook, за да разкажа какво се случва и в последствие го разказах и пред БНТ. Наистина, това е огромна новина за България, това е успех, който се дължи на повече от 10-годишни усилия на консорциума, който проучва този блок “Хан Аспарух". Там имахме добри новини, имахме лоши новини. Не знам дали си спомнят вашите слушатели, но в началото на проучвателния период първия сондаж беше успешен, там намериха въглеводороди TOTAL, OMV и REPSOL тогава, защото бяха три компании в консорциума. Откриха както нефт, така и газ, само че от един сондаж не можеш да прецениш колко големи са количествата и дали те ще са достатъчни за търговска експлоатация на това находище. Тоест, имаме геоложко откритие, впоследствие направиха три допълнителни сондажа през годините, които се оказаха сухи сондажи, както се казва на професионален език в тази сфера, т.е. неуспешни сондажи и не можаха да се докажат достатъчно големи количества нефт и газ в западната част на блок “Хан Аспарух", той е много голям, той е 14 000 кв. км, той е повече от 10%, например от територията на България, ако го сравним, но в Черно море. Простира се на север от Бургас до вътрешна точка на Черно море, където е границата с Турция и с Румъния и на север до румънската граница. Първоначалните проучвания започнаха с голям ентусиазъм, впоследствие се оказа, че няма достатъчни количества. Но всички тези проучвания бяха в по-плитката част на този блок, т.е. по-близо до сушата, в западната част на блока. А презентацията и очакванията за залежи на газ в източната част на блока, т.е. много дълбоко в техния блок. Там водния стълб е повече от 1000 м, т.е. имаме един километър само воден стълб, толкова е дълбоко. Сондажите след този 1 км воден стълб са още няколко километра надолу в земните недра. Няколко пъти правиха сеизмика на тази част, дълбоката част в блок “Хан Аспарух", намерили са много окуражаващи данни, на тези данни се базират техните очаквания за 13 млрд. кубика газ за първите 10 години и за 8 млрд. кубика за следващите, което като количество прави над 200 млрд. кубика. Това означава, че очакванията в България са за повече газ, отколкото доказаните количества в Румъния, там се доказаха 80 млрд. кубика, а ние тук говорим за 200 млрд. кубика. В същото време по-малко от количествата в Турция, защото пък в Турция, там са 500-600 млрд. кубика, дори смятат, че може да се стигне и до 1 трилион. И някак си, няма логика, в тази част на Черно море, на 5 км на север от българската граница, в Румъния, и на 3-4 км на юг от българската граница в Турция, да има такива огромни залежи на газ, а в България да няма. Прав сте, и имаме късмет, че това и е в нашата акватория, определена от международното право. Да, за това, което вие говорите, че дори и да е общо находището, т.е. то е толкова близо до границата, че една част от него се намира в България и то е една подземна кухина откъдето, който направи първи сондаж, той ще източи газа. Ако се случи такъв вариант, това не е толкова често срещано, но дори и да се случи такъв вариант, то тогава приходите се делят пропорционално на територията, която обхваща във всяка една от страните това находище. Тоест, ако 60% е в Турция, а 40% в България, въпреки, че например Турция са взели 100% от газа, трябва да ни дадат 40% от приходите, по международното право в тази сфера. Но тези перспективни обекти, които са видели от TOTAL и OMV на база на социологията, не са толкова близо до границата. Тоест, тук не говорим за някакво общо находище с турците и с румънците, а говорим, че на нашата си територия, в нашата си акватория се очаква да намерим тези над 200 млрд. кубика газ. Защо казвам очаква се да намерим, защо казвам, че това са оценки, но не направени от мен, а направени от консорциум, който проучва тази територия вече близо 11 години и повече. Защото там все още нямаме направени проучвателни сондажи. Такива проучвателни сондажи, на тези две евентуални находища ще се проведат в началото на следващата година. И затова е важно България да подкрепи тези усилия на консорциума. Аз и моите колеги в момента работим върху проект на решение на Народното събрание, с което да възложим на министъра на енергетиката да договори участието на България като трети партньор в този консорциум с до 35% дял в консорциума. В студиото е г-н Делян Добрев, с голямата новина как ще ги стигнем... Азербайджан, например, не било трудно, а било дори близо да станем поне толкова големи износители на газ, колкото е въпросната страна. Стигнахме до много важен момент г-н Добрев. Колко важно е държавата да бъде акционер, Вие сам анонсирахте, като ваша голяма предстояща борба, да убедите и колегите си в Народното събрание, че това трябва да се случи и да задължите Министерството на енергетиката да и Министерския съвет това да се случи. Аз вече споменах, че в началото договора го подписахме с три компании световни, в този консорциум. Едната компания е TOTAL, втората е OMV, третата е REPSOL. REPSOL вече го няма, те напуснаха консорциума преди 5-6 години, тях ги интересуваше петрола. В момента, в който се оказа, че няма достатъчно доказателства, няма находище на петрол в плитката част на техния блок, те се отказаха от консорциума. И цялата тежест от инвестицията в развитието на този проект се пое от останалите двама акционера в консорциума OMV и TOTAL. Това не бива да звучи, все едно, че държавата сега като е видяла, че на тях ще им се получи, ще печелят от този газ, и държавата изведнъж казва “искаме и ние". А защо пък да не е и така, нормално е. Да, но не е насилствено. Точно обратното TOTAL и OMV от няколко години търсят трети партньор, с който да продължат проучванията и развитието на този проект, защото проучвателните сондажи е едно, те струват по 100 милиона долара единия сондаж, но развитието на добива, развитието на този проект в следващите 5-6 години, по оценки отново на TOTAL и OMV ще струва между 4 и 6 млрд. долара. Тоест, когато става въпрос за развитие на проекта, нещата стават много по-скъпи, и е хубаво да има повече акционери, за да може тази голяма инвестиция да се раздели на повече участващи. И все пак, те са си направили оценка на риска, на финансовия си риск, че това ще им донесе много дивиденти, меко казано, в бъдеще. Разбира се, че е така, това, което те казват е, че “да, тези проекти са скъпи, но в същото време от тях се печели много. И те го заявиха по време на комисия, и затова защото пък се печели много, държавата облага много сериозно тези печалби. Не знам дали знаете, но в Закона за подземните богатства е записано, че концесионното възнаграждение, т.е. това, което държавата получава от добива на този газ, без да участва. Дори и да не участва като акционер, на държавата й се дължи 30% от прихода, 30% от газа, грубо казано, остава на държавата безплатно, така можем да го формулираме. Защото то е същото като 30% от оборота, ние не говорим тук за печалба, когато е 10% данък печалба, то е от печалбата, имаш приходи, имаш разходи, остава ти някаква печалба и върху тази печалба те облагат с 10%. Тук не говорим за данък върху печалбата, тук говорим за данък върху прихода, разходите не ни интересуват. Тоест, прихода от тази дейност е 100 единици, тези 100 единици се облагат с 30% данък. Само да Ви прекъсна, докато сме на темата, защото е важно. През годините сме чували много, Вие ще кажете спекулации или не и как ни излиза математиката за това, че метафорично казано "вода газим, жадни ходим“ или прословутото "злато газим, бедни ходим“. Става въпрос за златодобива и концесията в България на “Dundee Precious Metals". Чували сме го този рефрен многократно. При металите наистина не е така. Ето, важно е да уточним. При металите максимално концесионно възнаграждение е 4% от прихода, а не 30%. При металите, при златото и среброто е 4%, защо? 2% до 4% е, би трябвало да е. Вижте, там трябва да се направи и разграничение, защото при добива на нефт и на газ ти имаш първоначална инвестиция и след това нямаш повече инвестиция. Той и газа и нефта излизат сами от земните недра. Докато, когато добиваш злато, или когато добиваш сребро, ти добиваш една скална маса, която е 1 тон и от този 1 тон, вадиш 3-4 грама злато, представете си колко енергийни ресурси, колко машини, колко трудоемко е това цялото нещо. Тоест, според Вас си плащат достатъчно, така ли? Това са съвсем различни, как да Ви кажа, това са съвсем различни видове дейности, в едната имаш много разходи, много е трудно, в другата имаш първоначално голяма инвестиция, но след това нямаш вече разходи. Дали 4% са достатъчни или не, по-скоро проблемът в България са концесиите, които са дадени с приватизация, защото знаете, че имаше такива в миналото, дадени с приватизация. Те са давани на далеч по-малко от тези 4%, те са давани на по 1%, 1,5%, имаше, мисля, някоя концесия, която беше и под 1% концесионно възнаграждение. И това е ангажимент по приватизационния им договор. Впоследствие, концесиите, които са раздавани, включително във времето, в което и аз бях министър, са на максималния праг от 4%. Дали 4% е достатъчно, според мен е, защото това е световната практика, т.е. навсякъде в Европа е 4%. А защо на ония, приватизираните е 1-1,5% или 0,5% е друг въпрос, но е въпрос, който ние не можем да променим, това си е ангажимент на тях. Та да се върнем обратно на газа, при тези металите е до 4%, а при газа е до 30%. Защо казвам до 30%, защото първоначално им се приспада инвестираната сума и след като се приспадне сумата на инвестицията, тогава се стига до максималните проценти от 30%. В началото, докато те все още избиват инвестицията, грубо казано, процентът е малко по-малък. Но при тези големи количества, ако вземем сегашната цена на газа и го умножим по 13 млрд. кубика и съответно това умножим по 30% концесионно възнаграждение се получават близо 3 млрд. лема на година - всяка година, без държавата да участва в консорциума, т.е. ние не делим печалба, това е само данъкът. Тоест, близо 3 млрд. лева на година данък ще влязат в бюджета. И сега, нашето предложение, за да усилим дейността, да забързаме дейностите по проучване и по добив на този газ в Черно море, държавата да се включи и това работим сега с колегите, държавата да се включи като акционер. Кога държавата е акционер, тогава тримата акционераи първо ще плащат, разбира се от приходите от газа ще плащат тези 3 млрд. лева и впоследствие, ако за този консорциум остават грубо още 3 милиарда печалба, държавата ще вземе още 1 млрд. Или колкото й се пада на базата на нейното акционерно участие и така ще увеличи още повече приходите за държавата от тази дейност. Рискът, според мен, е много малък от участието на държавата в тези проучвателни дейности, защото пак повтарям, от север има газ, от юг газ, няма логика, те са едни и същи геоложки формации, и между другото, аз не мога да го обясня на професионален език, но този газ, който намират компаниите в Черно море, той се е формирал по различен начин от газа, който е в Близкия изток. Простичко казано, и дотолкова, доколкото аз успях да го разбера, това са наноси от река Дунав, които са влачили някаква биомаса по реката, те са се утаили в Черно море, и от тези наноси, тези утайки в Черно море се е образувало нещо, както е с разлагането на компоста. Със същата технология се е образувал и този газ, т.е. той е газ като химичен състав, същият като другия газ, само че се е образувал по по-различен начин, няма я тази дълбочина, няма го това налягане, което е в Саудитска Арабия. Но факт е, че Дунав като влачи тази биомаса, тя не прескача България, да отиде направо в Турция, т.е., тя се отлага в Румъния, отлага се в България, отлага се и в Турция, това са едни и същи процеси. Но според мен, не само според мен, щом и консорциума, това са големи, международни компании, публични дружества, щом и те си позволяват да правят оценки за това, какво евентуално биха намерили, значи те се чувстват достатъчно комфортно, че това ще се случи. Направили са си оценката и на риска във връзка тази инвестиция, както говорихме. Относно критиките към Вас. Правя сега една вметка, че анализатори вече има всякакви и по всичко. Да ме извиняват и колеги, но често се случва "анализаторите“, които канят по студията и да са набедени или самопровъзгласили се за екперти по всичко – от КОВИД до математика, до енергийна сигурност, до национална сигурност. Малко се разми това понятие. Но констретно Вас експерт Ви е критикувал, че едва ли не рибата още в морето, пък г-н Добрев я сложил в тигана – това по голямата тема, че можем да станем по-голям износител на газ от Азербайджан. Какво ще му отговорите? Ще му отговоря, че толкова са експерти, защото щом сравняват добива на газ с риба и с тиган, толкова разбират и от енергетика. Това ми е коментарът за въпросния експерт, който от много години се саморекламира за такъв. Според мен няма никакви познания. Но мога и виц да ви кажа, да, в тая връзка. Вече споменахме, че на територията на Румъния, на територията на Турция има намерени, доказани находища. Такива има и съгласно сеизмиката и на базата на сеизмиката, която е проведена, в българската територия. А нашата територия е по средата, между Румъния и между Турция. И малко става като вица, в който един евреин видял пред себе си 100-доларола банкнота, обаче е шабат и не може да се наведе да я вземе. И обяснява на своя приятел и вика: знаеш ли какво чудо стана? В един момент отляво, вика, шабат, от дясно – шабат, а в средата – сряда. Т.е. няма как, извинявайте, няма как – отляво газ, отдясно газ, сеизмиката да показва газ в България, а изведнъж да се окажем сряда. Вие държите на това и вече водите Вашата борба заедно с колеги в Народното събрание за това България да стане акционер. TOTAL и OMV искат да имат такъв трети партньор, така че това няма нищо лошо, а рискът, който е за държавата ни, е съвсем минимален. Точно така. За тях е важно при развитието на проекта, където ще бъде голямата инвестиция, държавата също да стои зад тази инвестиция, да не се окаже, че в един момент се е сменила политическата обстановка или нещо друго и не се подкрепят вече проучванията или добива. Това също е аргумент, който те взимат под внимание. По отношение на калкулациите – вие няколко пъти казахте, че България ще стане по-голям износител от Азербайджан на газ за Европа, нека да уточним, защото… Вие го казахте. Аз го казах и сега ще обясня как става тази сметка. Според TOTAL и OMV ние ще добиваме по 13 милиарда кубика газ на година. Консумацията на страната е 2,5 милиарда кубика в момента. Дори с неработещи торови заводи ще стане и по-ниска. Т.е. от 13 милиарда кубика вадим 2,5 милиарда кубика и остават 10,5 милиарда кубика. Азербайджан изнася за Европа 10 милиарда. Т.е. ние ще изнасяме за Европа – пак за Европа, с половин милиард кубика газ повече. Как ще ги изнесем… И тогава ще ни ръкопляскат. И тогава много ще се радват, че го има газопровода "Балкански поток“. Тогава много ще се радват, че трасето в посока север към Украйна е свободно и можем да изнасяме газ. Румъния няма да имат нужда от газ, но пък Украйна ще имат нужда от газ, особено в ситуация, в която те прекъсват своите търговски отношения с Русия. Т.е. инфраструктурата в страната я имаме, за да изнасяме не само тези количества, но и по-големи количества газ. България успя в последните години да се запази като държава, транзитираща газ заради изграждането на "Балкански поток“. Ако го нямаше, газовите потоци щяха да заобиколят България. Та, ще се окаже в един момент, че "Балкански поток“ се използва, от една страна за да изнася български газ, от друга страна, за да кара за Европа газ от LNG терминалите в Турция. Служебният кабинет подписа договори да използваме LNG терминалите в Турция и тяхната мрежа, за да доставяме американски и всякакъв друг газ в България. Но не само в България, а и в Европа. Да, това друга голяма новина. Т.е. един ден ще се окаже, че по тази тръба – и този ден според мен е съвсем, съвсем близо – ще се окаже, че по тази тръба тече предимно различен от руски газ. Признавате ли усилията и постигнатото от Вашите колеги от служебния кабинет? Имам някои малки притеснения по отношение на договора с БОТАШ. Моите притеснения – и аз ги казах в пленарна зала, са по отношение на количеството, минималното количество, което ние сме заявили, че ще разтоварваме. Защото ако сметнем поетите ангажименти до момента, имаме, резервирали сме 1 милиард кубика газ на терминала в Александруполис, имаме договор за доставка на 1 милиард кубика газ от Азербайджан и сега в Турция подписахме за 1,5 милиарда. Като ги сметнеш тези – 1+1+1,5 милиарда, стават 3,5 милиарда кубика газ, а Ви казах, че консумацията в страната е 2,5 милиарда. Т.е. аз не виждам как изведнъж ще нарасне консумацията в страната с 30%. А ако остане на нива от 2,5 милиарда, ще се окаже, че ние плащаме капацитет, т.е. ние плащаме такси за разтоварване на газ, за пренос на газ и т.н. за по-голямо количество, отколкото газа, който потребяваме. И това ще натовари средната цена, която ще платим за въпросните 2,5 милиарда. Т.е. плащаме такси за 3,5 милиарда, но когато консумираме 2,5 милиарда, таксите върху допълнителния 1 милиард, който не го купуваме, трябва да ги платим тия дето плащаме 2,5 милиарда. Та, ако консумацията се запази ниска, ако не успеем да намерим възможности за износ на този газ, за използването на този капацитет за износ на газ извън България, може да се окаже, че ще плащаме повече, отколкото ни трябва. Можеше ли да се случат и по-бързо нещата или беше въпрос и на процедури, и на проучвания, и на тежки разговори от 2012 г. насам? Ако, да кажем, ваше правителство бе на власт, да се задействат по-бързо нещата? Аз лично съм говорил преди повече от 10 години с енергийния министър на Турция тогава да подпишем споразумение и да започнем да… същото споразумение да го подпишем тогава. Дори не с достъп до LNG терминалите, а просто споразумение за доставка на тръбен газ до България с друг източник, неруски. И тогава – вече минаха повече от 10 години, мога да го кажа, няма да ми се разсърди предполагам колегата, неговият отговор беше "Иншаллах“, т.е. на техен език. "Ако е рекъл Господ, ще стане“ – един вид, като ти кажат така в Турция, трябва да разбереш, че няма да стане тая работа. Та, преди мен Трайчо беше пробвал – същият беше отговорът. Та, не че ние не сме искали още от 2009-2010 г. да имаме достъп до турската мрежа и да я използваме, за да доставяме газ до България, просто турската страна отказваше. И в този смисъл, това, което направи служебният кабинет и президентът Радев, защото и той се намеси в преговорите, доколкото аз знам, е пробив. Сега дали детайлите са достатъчно и условията са достатъчно добри за България, е спорен въпрос, който ще го покаже времето. Ако консумацията остане 2,5 милиарда, а ние плащаме капацитети за 3,5 милиарда, не е добре договорен този договор. Но ако ние си запълним капацитета, изнасяме газ, потребяваме повече – каквато и да е причината, тогава може да се окаже, че клаузите са добри. Добре. Споменахте и президента Радев. Чета накратко няколко изречения, негови цитати от новина от тази сутринт от страницата на Агенция "Фокус“. "Продажбата на ядрени реактори на Украйна би поставило под въпрос съдбата на целия проект на АЕЦ "Белене“. Това заяви президентът Румен Радев по повод решението на Народното събрание да стартират преговори с Украйна за продажбата на оборудването на АЕЦ "Белене“. Цитирам и още: "Държавният глава недоумява на какво основание се взима такова решение и призова преди това да се обсъдят внимателно всички опции. На основание на коя енергийна стратегия за развитието на България, на основание на кои разчети и анализи? Тук не става въпрос само за реакторите, а за съдбата на този проект. И не е ли редно да седнат на масата, да извадят всички опции за развитието на енергетиката ни и тогава да вземат това решение? Има много опции, посочи държавният глава.“ Е, по-подходящ събеседник от Вас, нямаше как да имаме в момента в студиото. Г-н Добрев, ето приемете го като право на отговор в момента на думите на президента Румен Радев от тази сутрин – какво поражда неговите притеснения и трябва ли да ги има? Според мен той е подведен от своите съветници. Това, което трябва да разберат хората, е какво имаме ние, защото като се каже имаме два реактора, парогенератори, главна циркулационна помпа, едва ли не излиза, че ние основното нещо го имаме. И за да ме разберат хората по-лесно, ако си представим един автомобил, ние нямаме двигателя. Оборудването, което имаме, е между 5 и 10% от стойността на една централа, между 5 и 10%. Т.е., ако вземем пак примера с автомобила, ние нямаме двигател, а имаме парогенераторите – може да ги сравним с радиатора на автомобила, защото те горе-долу и същата роля вършат, и имаме съединителя на тоя автомобил. Т.е. ние имаме радиатор и съединител от "Жигули“ и се опитваме или някой се опитва да ни убеждава, че около този радиатор и съединител от "Жигули“ ще направим съвременен автомобил. Няма как да направим, просто защото на нас ни трябват още 90% от частите, и не сме сигурни, че руските радиатор и съединител ще станат на модерните други части, които ние искаме да сложим към този радиатор и този съединител. Хората питат: защо, как така ние не можем, пък Украйна може? Ама той е много прост отговорът и аз се опитвам цяла седмица да го обясня. Намираме се в ситуация, в която Украйна пък има целия автомобил, тя има цяла "Жигули“, защото при тях е – примерът с "Жигули“, защото е същият руски проект, те имат цялата "Жигули“ без съединителя. И стартера, и съединителя, например. Всичко имат. И двигател имат, и купе имат, и гуми имат, всичко имат. Имат цял автомобил, и седалки имат. Имат цял автомобил, нямат единствено радиатор и съединител. Защо нямат точно тези две части? Защото тези две части в една централа са т.нар. оборудване с дълъг цикъл на производство. Това е оборудването, което се произвежда най-дълго време – пет, шест, седем години се произвеждат тези двете части. И украинците са си ги поръчали, но войната е започнала преди да им бъдат доставени. Т.е. те имат цяла "Жигули“ без съединителя и радиатора, а ние имаме само съединител и радиатор на "Жигули“, които не ни трябват. И от тази гледна точка, те са единственият купувач в света на това наше оборудване, защото само на тях им трябват такива руски части. А ние пък сме единственият продавач в света, защото никой друг няма само тези руски части. Добре, сега и аз ще задам метафорично въпроса: точно от ядрените реактори за Украйна до военните оръжия и всичко и ако напарвим сравнение с една кола. Знаете, че има много наши слушатели – и то си пролича и на изборите, които ще Ви кажат: "Докога ще си даваме и предната част на колата, и задната част на колата?“. Как ще им обясните, че България не губи от това? Не само не губи. Ние в решението на Народното събрание записахме, че ние упълномощаваме или възлагаме на министъра на енергетиката да сключи договор за продажба само при условие, че те платят пълната стойност, която ние сме платили затова оборудване – въпросните 1,2 милиарда лева. Ама те казват - част от оборудването не им трябвало. Ние казваме: да, добре, но ние си искаме 1,2 милиарда. Вие каквото искате вземете от това, което ние имаме, но трябва да ни платите 1,2 милиарда. Т.е. България ще си възстанови платените изцяло средства за съединителя и за радиатора. И на по-големия въпрос – "Добре, това край ли е на ядрената енергетика в България?“ – не, не е край, защото Народното събрание миналата година взе решение да строи седми блок на АЕЦ "Козлодуй“ с най-модерната технология в света – тази на "Уестингхаус“, блок АР1000. И аз тук пък правя вметката, защото започнахме разговора ни днес с Турция и Румъния. Турция и Румъния си гледат добре и развиват ядрената енергетика си открай време печелят от това – добре са. Така, че защо не и ние? Ние този проект за седми блок в АЕЦ "Козлодуй“ го развиваме вече 10 години. Той стартира 2012 г., веднага със спирането на "Белене“. "Белене“ защо го спряхме? Защото тогава не можехме да си го позволим. Нямаше война, но пак Ви казвам, имаме 10% от частите, другите 90% ги нямаме и не можехме да си ги позволим тогава. Не можем и сега. Какво е различното с "Козлодуй“? Ами в "Козлодуй“ имаме площадка, имаме свързаност, имаме далекопроводи, много по-евтино би трябвало да е най-малкото свързването на един нов блок в АЕЦ "Козлодуй“. Отделно, ако "Белене“ е руски проект, който може да сравним с "Жигули“, АР1000 е все едно си купуваме да кажем "Ауди“. Да не правим излишна реклама на автомобилите – "Ауди“, БМВ, каквато кажете друга марка. Т.е. сравняваме една руска технология 3+ с една технология 4 първото, което е. Лошото обаче е, че те, двата проекта като стойност, не се различават съществено. Да, този АР1000 ще бъде вероятно малко по-скъп, но ние за "Жигули“ не плащаме като за "Жигули“, а плащаме като за "Фолксваген“. Разбирате ли, получаваме "Жигули“, получаваме "Фолксваген“. За "Вартбург“ по-скоро. Да, вземаме "Вартбург“, пък плащаме като за "Фолксваген“. Затова по-добре да си поръчаме съвременен автомобил, да платим много малко повече, но да знаем, че е с най-добрите технологии в света. Още повече, че АР1000 имат подписани договори за шест реактора в Полша и планират, имат част от тях подписани девет такива в Украйна. Но нашият проект в Европа е най-напредналият, защото ние имаме вече лицензирана площадка в АЕЦ "Козлодуй“, имаме и ОВОС, влязъл в сила. Т.е. България може да започне първа да изгражда такава съвременна централа в Европа. Ако ние започнем първи да я изграждаме, това означава, че много от дейностите по производството на компонентите за тази централа ще бъдат в България – за цяла Европа имам предвид, не само за нашия проект, но и за останалите проекти. Г-н Добрев, благодаря Ви, че сте тук. Вече трябваше да сме приключили, нямаме повече ефирно време днес. Вие бяхте единственият, който не беше оптимист, меко казано, и гласува против това правителство. Оптимист ли сте вече? Не. Даже съм по-голям песимист, да Ви кажа честно. Единственото, което ми дава оптимизъм е, че в Народното събрание успяваме да свършим много повече работа, отколкото в предходните Народни събрания. Т.е. Народното събрание надминава очакванията ми. От кабинета съм още по-разочарован. Тема на друг разговор зададохме, очаквам Ви отново. Благодаря Ви. Благодаря Ви. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 65 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/11 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
