Пловдивчанин разкрива тайния звезден план вграден в Париж | ||||||
| ||||||
Книгата прави сензационно разкритие за грандиозен проект за управление на света, задействан още с излизането на евреите от Египет, който продължава и до днес. Според автора Любомир Петков, евреите не са били изгонени, а тяхното разпръсване по света е планувано и са били водени от фараонски наследници, носители на автентичната кръвна линия, водеща началото си от самия Озирис. По този начин се съхранява и до днес древната династия на фараоните, пряк наследник на Бог, както и знанието за света, "оръжието" само за посветени. В изследването авторът развива интересната теза за Джед - истинското автентично име на Бог - единната божествена същност, в последствие самият Озирис е отъждествяван и изобразяван като достопочтен Джед, Озирис, който е брат и съпруг на Изида и техния син Хор. Със страстта на изследовател пловдивчанинът методично посочва образите на Джед в старата и нова история на човечеството. Изображението на Джед е изрисувано върху тавана на зала 28 от египетската експозиция в Лувъра, Париж, самият Цар Соломон на едно единствено място в библията е наречен Джедидиах /от бога възлюбен/. Същият символ се разкрива и чрез контурите на две църкви необяснимо присъстващи на едно място, а именно Дома на Инвалидите. Всъщност именно към Париж и Франция се насочва едно от основните направления в потоците на разселването на евреите. То се установява там и в исторически план достига при нас като племето Изиси, което име произлиза от Изида. Самото име на Париж в своя генезис съдържа името на Изида - Паризи, в буквален превод означава точно около храма на Изида - пар изи. Познанието, съхранено, пренесено и развито, авторът го открива в плана на съвременния Париж. Другите аспекти на книгата са рицарите тамплиери и масоните. Любомир Петков е пловдивчанин, производител на ориз, бизнесмен, който е посветил свободното си време на историята и религиите, рисува и колекционира произведения на изкуството. Книгата му "Тайният план" е продължение на странстванията му в областта на духовността. Въпреки това Любомир Петков твърди, че не е писател и няма подобни амбиции. Представя себе си като човек, който търси заложеното в нас божествено начало. |