| Монасите не си поплюват, създали са узото! | ||||||
| ||||||
След дестилация и при повторното му варене се придава анасонов аромат и се получава напитка с мек и сладък вкус, с алкохолно съдържание около 40 процента. Прието е узото да се пие в малка, тясна чаша, за да не се усещат алкохолните изпарения. Узото се произвежда в големи медни съдове, а гроздето търпи дестилация, за да се превърне в алкохол. В някои производства, където се работи по автентичен начин, се слага тесто на гърлото на медния котел, което при нагряването се разширява и по този начин затваря плътно котела. Процесът на дестилация се повтаря, но този път се добавят ароматите. Често пъти узото е наричано аперитив, въпреки че гърците го консумират по специални поводи. Бутилката с узо пристига на масата в късния следобед или ранната вечер, в компанията на мезетата и леките закуски, които се предпочитат от компанията. В Гърция има дори специални барове, посветени на узото, в които се поръчва любимата комбинация от узо и мезе. Узото е със статут на контролирано питие от държавата. Гърците пазят патента си и името може да се използва единствено ако е произведено в Гърция. Според районите на производство, се определят и марките узо, като най-известните от тях са: Узо Пломари, Матарели, Барбаяни и Узо 12. Напиването с узо е много тежко, докарва лош махмурлук. В малки количества тези напитки са полезни, особено ако човек го боли стомаха или корема. За тях анасоновите етерични масла имат лечебен и анестезиращ ефект. Но при количества над 200-300 грама може да има лоши последствия, с всички известни екстри на махмурлука. |
Още новини от Любопитни новини:
