| От мрежата: Това, което никога няма да простя на комунистите, е, че ме държаха под ключ в собствената ми страна | ||||||
| ||||||
Нека допуснем, че доматите са били по-вкусни. Нека допуснем, че кебапчетата са били по-сочни. Нека се съгласим, че летуването "на бунгалата в Ахтопол" е било романтично. Това, което НИКОГА няма да простя на комунистите е, че ме държаха под ключ в собствената ми страна. Не ми даваха да я напусна дори за ден. Държаха ме като птица в клетка - даваха ми вода и трохи, но не ми позволяваха да летя. А пък, ако се опитах случайно да полетя, въпреки строгата забрана- стреляха по мен с автомати и картечници на границата. Носталгиците удобно забравят тази подробност- стреляш по собствените си граждани просто защото искат да отидат някъде другаде на същата тази планета. От 1961 до 1988, при опит да пресекат берлинската стена, са разстреляни над 600 души. Никой не знае колко са труповете на браздата между България и Гърция или Турция...Самият факт, че граничари имат за задача да не позволяват на хората да НАПУСНАТ страната си, дори за малко, е достатъчен за да анулира ефекта от вкусните домати и сочната кайма... P.S. Аз все пак успях да премина границата без да стрелят по мен през 1988-ма. Баща ми и майка ми ( лека им пръст), дори не се опитаха - знаеха, че няма "да ги пуснат". Наши приятели източно-германци, с които летувахме заедно, отплуваха една много ранна сутрин със уиндсърфове от къмпинг Арапя на юг. Баща ми им махаше от брега и не разбирах тогава защо се разплака. Когато не се върнаха до вечерта, но никой не говореше за това - започнах да разбирам. След година получихме една пощенска картичка от Мюнхен без никакъв текст на нея - само снимка на Ратхаус с фигурките. Нашите приятели извадиха късмет, стотици други - не. Не ми говорете въобще колко било "хубаво" - Хубав затвор-няма!“ |
Още новини от Национални новини:
