Пожелайте си нещо тази нощ, желанията се сбъдват | ||||||
| ||||||
Според поверието в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание, отправено към Него с вяра и любов. Това вярване има най-голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст. Мнозина вече са тръгнали на път, за да пренощуват под звездите с надежда чудото да направи живота им по-добър. Местността е обвита в легенди. Някога тук е имало манастир, в който се е пазила частица от свещения кръст. Историята разказва как манастирът е бил нападнат от турците и опожарен, а монасите – избити. Частицата от кръста обаче останала скрита някъде на това място. Затова до ден днешен хората вярват, че местността има нещо свещено. Въпреки че потокът богомолци към Кръстова гора не секва през цялата година, именно на 13 и 14 септември той е най-силен и многолюден. Всеки, стъпил на земите ѝ, търси там камъче с белязано върху него кръстче. Той вярва, че отнасяйки го към дома си, то ще го пази от зли сили и ще му носи здраве и късмет. Някои пък връзват цветни панделки и конци на дървото на желанията и вярват, че то ще им помогне да се сбъднат. Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст", а защото денят “се кръстосва с вечерта“ – настъпва равноденствие. Жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването. Според фолклорните представи от Кръстовден слънцето "тръгва назад“ - вече е есен. В някои райони на страната празникът е наречен гроздоберник, защото започва гроздоберът, пише woman.bg. На Кръстовден най-възрастната жена в дома е необходимо да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва, едва когато цялото семейство е на масата и се изричат думите: "Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли". А сега си намислете желание. Отправете го в полунощ с молитва към Господ и искрено вярвайте, че то ще се сбъдне! |