| Ще се вдигнат ли цените на имотите с влизането на България в еврозоната? | ||||||
| ||||||
Различните сегменти от имотния пазар се движат с различна скорост, търговските имоти са на много добра пазарна цена, която се подхранва от бързия темп на ръста на приходите на хората и високото търсене, каза Георгиев. В София има два търговски парка, които са в процес на строеж и 2 във фаза проектиране, като единия от тях е в много напреднал стадии и скоро започва строеж. Ритейл парковете се развиха добре, а от своя страна и моловете се радват на рекордни наеми спрямо 2019 г., която бе последната преди Covid кризата да удари и имотния пазар, обясни гостът. Доминиращият сегмент, от гледна точка на инвестиционен обем, е индустриални, логистични и офис площи, като инвестиционният обем е около 150 милиона евро, а на годишна база предходни години отчитат 250-300 милиона евро, но гостът обясни, че последното тримесечие от всяка година е най-силно, като за миналата година около 77% от сделките и инвестициите са се осъществили именно през последното тримесечие. В Централна и Източна Европа и в Скандинавския регион се наблюдава свиване и спад на сделките, това гостът обясни, че се дължи на инвеститорите, които чакат спад на лихвените проценти и липсата на натиск върху продавачите да продават. Инвестиционният обем в Централа и Източна Европа в момента е малко над 3милиарда евро, като предходни години отчитат около 11 милиарда евро. У нас от своя страна задлъжнялостта и лихвите по ипотечните кредити са много ниски. Влизането на България в еврозоната и приемането на еврото не се очаква да има моментален ефект на пазара и цените, защото имотите се търгуват и в момента в евро. От друга страна има много ползи като това, че търговски бихме изглеждали по-добре, показвайки, че имаме добро ниво и стабилност, за да сме приети в еврозоната, обясни гостът. Другата промяна би била, че лихвите по ипотечните кредити ще бъдат диктувани от ЕЦБ и няма да имаме толкова ниски лихвени проценти, което не е стандартно за останалата част на Европа. Геополитическата ситуация не влияе пряко на имотния пазар в страната, но основните притеснения на инвеститорите са затруднената бюрокрация и липсата на ликвидност. Офис площите в столицата възлизат на 2,4 милиона квадратни метра клас A и B, като 12,5% от клас A имотите са празни, а от клас B - 13,5%, а наемите се повишиха и преминахме нивата от 2019 г. Съотношението между флекс офиси и традиционните е около 3%, като интереса в последните 2 години е много бурен, обясни гостът. Като не само тези, които са се адаптирали към хибридния модел, а се наблюдава и корпоративно търсене. Гостът обясни, че е умерен оптимист за идната година, като ако глобална рецесия се случи не би подминала България, но дори и да се случи, той очаква по-леко падане у нас. Той допълни, че инфлация ще се наблюдава за 2024 г., но през 2025 г. се очаква да влезне в нормални граници. "В рецесия обикновено се появяват повече опуртюнистични инвеститори; интересът се преформатира към инвеститори, които са с готов капитал и са готови да поемат по-голям риск.“ |
Още новини от Национални новини:
