| Пламен Младенов: Мечтата на човечеството да покори Космоса винаги се е водела от любопитството дaли има други обитавани светове | ||||||
| ||||||
"Неизбежност е хората от Земята да се заселят на други места, или населението да се спаси от бъдещи катаклизми тук, в Слънчевата система, или пък дори чрез някакви технологии да преместим движението на нашата планета Земя, и тя да се движи вече самостоятелно в космоса. Според мен това е бъдещето на човечеството – то ще напусне нашия предполагаем първи дом и вероятно ще продължи в други кътчета на безкрайната вселена. И може би наистина това е нещо най-нормално за един разум – да пътешества из времето и пространството, така че наистина не смятам, че ние сме заковани завинаги за нашата планета.“ Филмът "Пътешествие до Луната“ на режисьора Жорж Мелиес е първият научнофантастичен, приключенски филм, създаден през 1902 година, в който легендарният френски кинематографист по невероятен начин за онези времена е успял да направи нещо страшно ефектно. Мелиес е един от първите спекулатори на науката и на откриването на нови светове, смята журналистът и допълни още, че "след тази епоха изобретателността на сценаристите, режисьорите и техническите екипи достига невероятни висоти чрез филми като “Жена на Луната“, "Космическо пътуване“, "Направление - Луна“, "Ракетен кораб ХМ“, "Забранената планета“ и стигаме до крайъгълни камъни като "Една одисея в космоса през 2001-та година“ на Артър Кларк, който е много повече от кино, той е едно екзистенциално, философско, естетическо преживяване.“ Пламен Младенов сподели и една интересна хипотеза, която за него е много вероятна, че "ние сме деца на звездите и на космоса, а тук, на Земята, се заселваме и създаваме цивилизация.“ Според него когато един ден напусне планета Земя, човечеството ще се завърне у дома си. "В момента сякаш сме по-далече от това бъдеще, въпреки научните открития през XIX и първите десетилетия на ХХ век. Но все пак научнотехническият прогрес се развива скокообразно. Т.е. има периоди на бурен растеж, след това затишие или относително затишие, и след това нови качествени скокове,“ смята още той. "2001: Космическа одисея“ е филм, който може би дори надхвърля мащабите на самия роман на Артър Кларк, който е един от най-великите писатели фантасти, мислители и иноватори във фантастиката. Но геният на Стенли Кубрик прави това възможно. Кубрик винаги като режисьор е бил изключително внимателен във визуалността, във визията, в това, което се вижда на екрана, това как е представено, как е заснето. "2001: Космическа одисея“ е шедьовър, който продължава да се гледа дори като съвременен филм, адекватен на всяка епоха. Този филм е дал идеи за много други произведения на научно-фантастичното кино, обясни още журналистът. Благой Иванов обясни, че всъщност “романът на Артър Кларк е написан успоредно и всъщност филмът не е по романа – романът се случва докато Кубрик работи с Артър Кларк, и в крайна сметка се получава нещо, което не е нито екранизация, когато говорим за филма, нито класическа новелизация, когато говорим за романа. Те са много близки сюжетно, но филмът е един от тези ярки примери, при които киното успява да създаде по-силен ефект за реципиента, отколкото литературата. Но е важно и това, че накрая достигаме един много философски финал, който според мен няма категорично тълкуване." По думите на Пламен Младенов и при гледане на филма, и при четене романа този финал, особено финалът на филма, остава висящ и свободен, извънредно отворен: "Има зрители, изразявали недоволство, но точно такова е било решението на двамата, на Кубрик и на Кларк. Държа да отбележа и музикалното оформление на филма и невероятното встъпление със сюитата на Рихард Щраус "Тъй рече Заратустра“,“ каза още той. След 76-та и 77-ма година има много голям взрив на филми на космическа тематика, отбеляза Пламен Младенов. Най-добрият пример в това отношение според него е "Междузвездни войни“ (Star Wars) на Джордж Лукас – първият филм от трилогията, който излиза в същата година, в която излиза "Близки срещи от третия вид“, което е двойна радост за любителите на фантастиката и на извънземните. "Като включим и дебиютния албум на Жан-Мишел Жар "Кислород“ от 76-та, получава се едно изключително натрупване, което продължава по-нататък – има още страхотни групи, които правят "спейс“, космическа музика, излизат кино филми, излизат телевизионни сериали на тази тематика, дори "Стар Трек“ се възражда с първия си игрален филм от 79-та година. Така че в този период има нов огромен разцвет изобщо на фантастиката, и на космическата фантастка в частност.“ Според него всеки филм на добро ниво на такава тематика е полезен и помага за привличането на още повече зрители и любители изобщо към научната фантастика и развитието на космологията като наука. Така че за да се поддържа интересът, не може да има дълга пауза, в която киното да забравя за Космоса. "Карл Сейгън и неговият страхотен сериал "Космос“ ми повлияха невероятно много. И това беше също един от подтиците да следя, да обичам научната фантастика във всичките й форми, космически пътешествия, също и в киното. Така че появата през 90-те на филма "Контакт“ на Робърт Земекис по романа на Карл Сейгън наистина е изключително събитие. Той е един от най-важните научно-фантастични филми правени някога на концептуално ниво. Да, имаше по-зрелищни, но доста по-повърхностни филми от него. Дълбоките философски идеи на Карл Сейгън продължават да ни вълнуват, продължават да бъдат преиздавани неговите произведения. Той е един от най-големите мислители на ХХ век, чието творчество продължава да се отразява и върху бъдещето, смята още журналистът. Един от феномените на научната фантастика е "Соларис“ на Станислав Лем и съответно двете му екранизации – на руския режисьор Андрей Тарковски и на американския Стивън Содърбърг. "Романът "Соларис“ е много дълбок, много философски, може би връх в творчеството и във философията на Станислав Лем. Първи се заема с филмирането на "Соларис“ Андрей Тарковски, който се занимава с доста тежки задачи: първо филмира Лем, след това филмира братя Стругацки със "Сталкер“. Посвоему филмите са шедьоври. Така че тук можем да говорим за три съвсем различни момента: романът на Лем, филмът на Тарковски, филмът на Содърбърг – всеки от тях е различен посвоему и точно затова е ценен.“ Според него "Соларис“ е изключително постижение на Тарковски за киното: "Виждаме как той е повлиял не само на Содърбърг, на много други творци преди това, за да се стигне до момента роман на полски писател и след това екранизация на съветски режисьор да бъде направена повторно от Стивън Содърбърг.“ Един от добрите филми за дълбокия космос е "Интерстелар“ на режисьора Кристофър Нолан, който е много интересен точно с научната достоверност както в научно-техническата му част, така и в концептуално-идейната част. "Аз съм възхитен и мисля че това е едно от върховите постижения на киното изобщо през настоящия XXI век, и се надявам да има още такива филми епопеи,“ каза още Пламен Младенов. |
Още новини от Любопитни новини:
