 © |  |
Очаква ни невиждан бум на климатичните аномалии. За това предупредиха от Института по метеорология и хидрология на БАН. През идващите години заради капризите на времето ту ще се пържим от жега, ту ще ни дави дъжд. А свирепите зими, които помним от детството си, ще останат в историята. Все по-често у нас в един сезон ще се редуват топли и студени периоди, които ще се сменят през седмица-две. Това може да ни докара невиждани досега ураганни ветрове и други природни бедствия, свързани с климата.Заради глобалното затопляне ще се повишават както температурите, така и валежите на територията на страната, сочи доклад на учените за климатичните промени.
С около градус и половина са се затоплили зимите у нас през последните 12 години, констатират от академията. Тенденцията обаче ще се разпростре и над горещите сезони.
Все по-големи жеги ще ни удрят през лятото, сочат още прогнозите. Топлината ще доведе и до скок на температурата на морската вода. Синоптиците припомниха как през юли морето се стопли до невижданите 30 градуса, а бреговете край Шабла се напълниха със сладководни жаби, което е истински природен феномен.
Въпреки че вече минава средата на септември, родното Черноморие е идеално за плаж. През този уикенд температурата на водата по БГ курортите се движи между 22-23 градуса, прогнозира синоптикът от БАН Мартин Иванов. Според разчетите на учените, до 2050 г. температурите ще скочат с поне 2 градуса. До края на века пък живакът ще кове с 3 - 3,5 градуса отгоре. За да сме съвсем като в тропиците, през идните години ни чакат и все по-обилни дъждове. Според данни на метеоролога Георги Горчев, само преди два месеца у нас са отчетени с 300 на сто повече валежи от нормалното за сезона. Това пък от своя страна крие риск за зачестяване на наводненията, поясниха още учените.
Въпреки това от БАН не изключиха вероятността в определени райони да настъпи засушаване, което пълзи насам от границата с Турция. Заради затоплянето учените ще трябва да мъдрят и нови начини за напояване на посевите, както и да работят върху нови хибридни сортове - по-устойчиви на горещини и липса на вода. Според разчетите на БАН, най-вероятно стопанствата у нас ще закъсат за пшеница и царевица, чийто добив се очаква да падне между 30 и 40 на сто в сравнение с настоящия.
Въпреки това не ни чакат нито апокалипсис, нито глад, категорични са учените. По техните думи, нито растенията, нито животните са толкова неустойчиви, че да загинат при скока не температурите. Според доц. Веселин Александров от Националния институт по метеорология и хидрология обаче, това може да докара промени на скиорите.
По съществуващите писти може да не стига сняг и да трябва да се ползва изкуствен. А пък новите съоръжения за зимни спортове ще трябва да се строят по-нагоре в планината, допълни той.
Източник: в. "Стандарт" |
