Ще има ли дерогации по екостандарти за 2024 г.? | ||||||
| ||||||
Ако Съветът по земеделие на Европейския съюз не приеме дерогации по условията на някои екостандарти и ангажименти за агроекология и климат за 2024 г., то редица европейски фермери може да се откажат от дейността си. Има надежда: Валежите благоприятстваха развитието на пшеницата в Добруджа Това е посланието на общо становище, изпратено до председателя на Европейската комисия, комисаря по земеделие и ресорните министри на държавите членки, подписано от няколко земеделски организации в страни от Съюза. Сред тях е и Българската аграрна камара (БАК). „Всички са съгласни, че борбата със замърсяването и постигането на рационално използване на почвата и водата е важна цел”, заявяват вносителите на становището, имайки предвид Зелената сделка. В същото време обаче те подчертават, че никой не си е представял, че Европейският съюз ще бъде изправен пред поредица от предизвикателства като Covid-19 и войни до границите му. Освен това все по-голямо изпитание за фермерите са неблагоприятните климатични условия, най-вече сушата. „Влажността на почвата е факторът, който определя кога земята трябва да се обработва, а не регламент, установен в офис”, подчертават земеделските организации и обясняват, че ако не се вземе предвид климатичния фактор, то това обезсмисля ефективността на стандарта за добро земеделско и екологично състояние - ДЗЕС 6. „През 2023 г. повечето държави членки се сблъскаха със сериозна суша и горещи метеорологични условия. Без да има влага в почвата фермерът може да се опита да създаде междинна култура за чувствителния период, предвиден от ДЗЕС 6, но реално няма условия за поникване на семената и резултатът е само разход от страна на фермера без това да носи никаква полза за околната среда”, се казва в писмото. По рано пред Агри.БГ Петър Кировски, директор на дирекция "Растениевъдство" в Министерството на земеделието и храните, призна, че ДЗЕС 6 е проблемен за изпълнение в родните стопанства. „Тази година се видя как шести стандарт трудно би могъл да се изпълни при тези терени, които са с над 10% наклон. Нашата промяна, която предлагаме, е за страната ни да остане един чувствителен период. Това да бъде само летният период и да бъде до месец септември. Идеята това да го искаме като промяна е със знанието и ясната ни представата, че в такава година като тази, каквото и да иска човек да направи, ако поради форсмажорни обстоятелства (липса на валежи) посевите не поникнат, стандартът няма как да бъде изпълнен”, каза през октомври Кировски. Представители на европейски фермери искат от Брюксел и дерогации по отношение на ДЗЕС 7 - сеитбооборот на полските култури и ДЗЕС 8 - минимален дял на непроизводствените площи. Според ДЗЕС 7 се изисква наличието на междинна/вторична култура, която е засята непосредствено след прибирането на основната култура и е налична на парцела до подготовката на почвата за сеитба на следващата основна култура. „Но в случай на суша ефектът от междинната култура по отношение на прекъсване на жизнения цикъл на болести и вредители например са нулеви”, подчертават организациите. Също така ако в почвата няма запаси на вода, то тази култура няма да поникне, или ако поникне, ще се разболее, което ще наложи употребата на повече препарати за растителна защита. Цялата тази последователност от фактори обезсмисля екостандарта. „И така, къде е опазването на околната среда?”, питат реторично питат вносителите на становището по повод условията на ДЗЕС 7 и продължават с ДЗЕС 8: „Как можем да си представим, че във всички държави членки покривните култури могат да устоят текущите климатични условия без фитосанитарни обработки.”. Всъщност за 2023 г. бяха приети изключения от двата стандарта (ДЗЕС 7 и ДЗЕС 8). Още през лятото зам.-министърът на земеделието и храните Таня Георгиева заяви, че на европейско ниво се водят преговори дерогацията да продължи и през 2024 г. „Аргументите са свързани с това, че поради конфликта в Украйна и необходимостта от обезпечаване на глобалната продоволствена сигурност, може да се направи тази дерогация по отношение на непроизводствените площи и самата ротация”, каза тогава тя. Междувременно неблагоприятните климатични условия си останаха константа в нашата страна, и не само. „Какво трябва да правят фермерите при тези условия? Как могат все още да произвеждат и да останат устойчиви, когато доходите им не могат да покрият разходите за усилията им? Изглежда ли привлекателно за младите поколения да работят за по-ниски доходи и по-малко ползи, само за да населят нашите селски райони? Отговорът е не и в тази ситуация няма селско стопанство без фермери!”, пише накрая в писмото на представителите на сектора до Брюксел. Становището на професионалните земеделски организации в Румъния, Унгария, Литва, Латвия, Хърватия, Естония, Полша, Словения, Испания, както и на БАК, беше изпратено преди последния Съвет по земеделие в Брюксел (10-11 декември) с настояване на него да се постигне решение за съответните дерогации. Информационната кампания "ОСП работи за нас: По-зелени и умни!" се осъществява от Агригейт Медия и е съфинансирана от ЕС. Следете темата и на cap4us.agri.bg |