| Трябва ли Альоша да бъде демонтиран, говори проф. Пламен Павлов | ||||||
| ||||||
Привечер с флекс бе отрязана най-високата от фигурите на Паметника на съветската армия, размахващата автомат ръка на съветски войник. Същата сутрин започна превърналият се в исторически и откъм дебати в годините демонтаж на паметника, а след като скелето на работниците бе вдигнато, започна и демонтажът на елементите. Интервю с историка проф. Пламен Павлов в "България Европа и светът на фокус“ на Радио "Фокус" Професоре, как историята може би ще разказва за този момент, за съдбата на Паметника на съветската армия и неговия демонтаж? Предполагам, че в някакви минорни тонове, защото е абсурдно в 2023 година българската нация да бъде занимавана с подобни второстепенни от моя гледна точка въпроси, какъвто е демонтажът на един абсолютно несъвместим с градската среда на българската столица паметник на окупатора, тъй като безспорно този паметник е паметник на позора. В него няма никаква историческа истина. И всичките тези хорица, които в момента поставят като папагали едни и същи мантри, как това било културно наследство, вероятно сами не осъзнават своето лицемерие, а вероятно някой го и съзнават, тъй като чухме цяла каскада от неистини. Този паметник не е трябвало изобщо да бъде издиган, а другото е, че през 34 години откакто настъпи демократичният модел в България с едно или други недостатъци, той трябваше много отдавна да бъде преместен някъде, не разрушен. Аз съм също против разрушаването на паметници. Но този наистина ярък пример за социалистически реализъм или някакъв особен абсурден сюрреализъм, той трябва да остане. Аз затова за пореден път, аз и през вашия ефир съм го правил това предложение: Нека да бъде изградена един исторически парк на епохата на тоталитаризма в България и там да бъдат събрани подобни паметници. Аз предлагам това да бъде на територията на бившия комбинат "Кремиковци“ или някъде другаде, нека те да бъдат посещавани от хора, от ученици, от любители на Съветския съюз и на Владимир Путин, но нека да не се натрапва това в градската среда на една европейска столица, защото в него няма нищо национално, в него на практика има триумф на една армия, която не ни е освободила, а на практика ни е откупила и е променила пътя на България по един изключително вреден за самите нас като нация начин. Проф. Павлов, какви неистини чухте последните няколко дена? Ами примерно, че хората, които са против съществуването на подобен грозен – грозен в смисъла на прозвището на Иван Грозни, в такъв как да кажа грозен в чисто естетическия смисъл на думата паметник, превеждат примери, че това било българската история, че това било победата над нацизма. Нищо подобно няма – в България нито е имало нацизъм, нито е имало фашизъм от този тип, за който те говорят. Напротив, със съветската окупация и с въдворяването на комунистическия режим е наложен един модел, който е много близък да нацизма, и който е още по-близо до днешния неонацизъм на режима на Владимир Путин. Между другото може би тези хора биха се кротнали, ако някой им обещае там да вдигне паметник на днешния съветски окупатор. Аз говоря много емоционално и много разпалено, но не мога да не се възмущавам и да не се ядосвам, че в 2023 година, когато пред България има толкова много задачи за решаване, ние сме се занимаваме с едни такива второстепенни въпроси. И тук много голяма вина има и демократичната общност, тъй като т.нар. десни парти на практика и днес нямат достатъчно воля, за да кажат ясно и категорично, че този паметник няма място в София, изключвам, че отделни хора го казват, говоря за политическите представените партии, включително и в парламента, включително за управляващата (не) коалиция. Той трябва да бъде наистина въдворен в един такъв исторически парк, там да има екскурзоводи, да има всичко. В подобни паркове може да бъде поставен и Альоша в Пловдив, защото това посегателство не е само върху историческата памет на София, но и на Пловдив, и на Русе, и на Бургас, и на Варна, и къде ли не, навсякъде има такива паметници. Да не говорим, че много паметници на Георги Димитров, на други подобни спорни персонажи меко казано от миналото бяха демонтирани без да има подобни протести. А тези паметници трябва да останат, аз още веднъж ще го кажа, защото те носят определени исторически послания. Нека да припомня, че този паметник решено е да бъде направен по идея на Васил Коларов още 1949 година. Васил Коларов е една от най-зловещата фигури в цялата ни история, решава, че заедно с Министерския съвет на Народна Република България, че трябва да се увековечи "освобождението“ на България и вече от 52-ра година започва изграждането, и всъщност по времето на не по-малък сталинист, какъвто е Вълко Червенков, този шедьовър според днешните му застъпници, започват да "краси“ София. Той няма място там. Ние нямаме паметници на нашите владетели, нямаме паметници нито на Крум, нито на Борис Михаил, нито на Симеон Велики, става дума в тези исторически центрове, да не говорим че претрупването с паметници също е нещо много неприятно, достатъчно да погледнем водевилния парк от фигури в Скопие. Има начини в един една модерна държава, една държавата с културни традиции, каквато е нашата, цялата тази следа да бъде преосмислена по един достоен, национален начин, без робуване на чужди агресори, окупатори и т.н. Проф. Павлов, самият демонтаж не се ли извършва според вас малко демонстративно, след като вчера, знаем, една снимка обиколи всички социални мрежи на проснатата на тротоара ръка на съветския войник, който държи автомата в ръка? По този начин ли трябваше да се случат нещата? Аз не виждам по какъв друг начин може да стане и не мисля, че има демонстративно отношение към самия демонтаж. Просто така се получава, самото нацупено обществено напрежение, натрупано съзнателно от петата колона в България, ще го кажа съвсем директно, тъй като ние виждаме в момента, че трагикомичната история с този паметник се превръща в част от битката на Райха на Владимир Путин с т.нар. "колективен Запад“. В крайна сметка това е също един фрагмент. Остра реакция имахме да от Захарова вчера. Ами вие чухте ли от БСП, от т.нар . "Възраждане“ и други подобни елементи една осъдителна дума за безобразното поведение на посланик Митрофанова, за поредните каскади от обиди, изречени от Мария Захарова? Не. Те са съгласни с тях. Аз също следя ефира, и това, което чувам, доста ме изумява. И тези хора по претендират да защитават българските интереси, нашата култура и какво ли не. Не, напротив, обслужва се една чужда кауза, която няма нищо общо с интересите на България и с интересите на нормалния свят и човечеството в момента, тъй като това също е част от хибридните операции около руската агресия в Украйна. Преди малко имах неблагоразумието да слушам парламента и там чух, няма да казвам от кого, как войната е подпалена от Украйна, нали все едно че слушам Симонян, Соловьов или най-грозните деца на руската пропаганда. Така че този грозен спектакъл, който сега в момента се разиграва със защитата на т.нар. "паметник“, е достойна за съжаление. Министърът на културата г-н Кръстю Кръстев коментира, че трябва да се намери място, както коментирахме и с вас по-рано, в Музея на социалистическото изкуство, където да бъдат изложени елементите от Паметника на съветската армия, след като приключи неговият демонтаж. Кои според вас елементи биха били намерили място на едно такова място? Самият Музей на т.нар. "социалистическото изкуство“, което беше един допустим компромис от страна на Вежди Рашидов, може би със собствената му съвест, там няма социалистическо изкуство. Няма такова социалистическо, или капиталистическо, или феодално изкуство, има изкуство, има и пропаганда. Този паметник, разбира се, в него има елементи на изкуството, там участва колектив от имените българска скулптури, между тях е и проф. Любомир Далчев или основоположника на соцреализма Иван Фунев, Здравка Емануилова, има знакови имена. Ако съдим по това, което каза през 90-те години, Бог да го прости, Далчев, те самите явно са имали своите угризения, когато са го правили, но така или иначе фигурите заслужават да съществуват и да бъдат и в този си вид даже паметника да бъде наистина монтирам отново някъде другаде, но не и там, където е в момента. Аз затова просто за пореден път казвам, че нека се намери едно място, достатъчно достъпно, достатъчно добре организирано, и да се направи един парк на изкуството от този период. Вече доколко е изкуство, нека да преценяват самите хора. Но наистина, що се отнася до този музей, създаден по идея на Вежди Рашидов, ами той е недомислица. Знаете го този музей, това почти няма посетители. Той е в едно много ограничено място, да не гоним самата дефиниция "музей на социалистическото изкуство“ сама по себе си е неточна и невярна. Така че трябва да се намери решение, става дума за много паметници, не само за този на окупационната Червена армия. Става дума за паметници и на Ленин, и на Георги Димитров, и на кого ли не, които не бива да бъдат унищожавани, като така или иначе те с определена цел са поставяни. И не бива да бъдат и претопявани, тъй като вероятно част от тях, както бяха унищожени и много други паметници, много по-стойностни дори. Но това изисква един трезв нормален подход, а не такива трагикомични сценки с бити депутати, който после се оказаха, че не са бити. Целият този водевил ми идва в повече, не знам на вас. Споделихте по-рано и за Альоша в Пловдив съдбата му, която може би ще бъде подобна на тази на Паметника на съветската армия. А то не може би, а трябва, тъй като не може на един от най-древните градове в Европа, ако не в света, какъвто е Пловдив, нали, с над 8000 години история, най-яркият символ и знак да бъде фигурата на окупатора, който да не говорим, че няма нищо общо със съдбата на Пловдив, да не говорим, че България е нападната, Съветския съюз ни обявява война на 5 септември, окупира ни при положение, че е виждал в нас дори изход - сепаративен мир с Германия 41-ва година. А тука просто се узаконява това, което прави Сталинския режими, и това, което ни сполетяла като съдба след фаталната и черната дата 9 септември 1944 година. Той паметникът така е замислен. Между другото ако нямаме време сега да му правим анализ, но там има неща, които нямат нищо общо с България. Октомврийската революция, а другото е борбата ... за по време на войната. Всичко това само по себе си нека да остане, нека да бъде показвано, нека да бъде анализирано, който иска да му се любува, и това да прави, но в никакъв случай това не може да бъде акцент на София, както и Альоша не може да бъде акцент на Пловдив, и много други подобни паметници. Проф. Павлов, защо Альоша гледа Пловдив от високо и къде историята днес трябва да му отреди място? Неговото място на т.нар. "войн-освободител“, тъй като там също има надпис на съветската армия освободителка, даже се знае и съветският войник, вероятно присъствал там в някакъв гарнизон по това време, който е бил като модел на скулптурата на Васил Радославов и на целия екип, но този паметник е изведен през 1954-1957 година по едно решение още от 40-те, 1948 или 1949 година, не си спомням точно. Но това е, разбира се, с цел Пловдив да не изостане от София. Казвам го така леко на шега, но все пак Пловдив е знаков град – той е столица на Източна Румелия в миналото, тъй че той си има своето сериозно национално влияние. Подобен паметник на Альоша има в Русе, но в Русе нямате тепета, като в Пловдив, и затова той не гледа господстващо над целия град. А и на други места има подобни паметници, хората ги знаят много добре, които също трябва да бъдат демонтирани и да бъдат направени едни такива местни музеи на тоталитарна България, или да речем да бъдат някъде премествани в регионалните исторически музей, но те нямат място като доминанта. Това е все едно да оставим паметници на Хитлер или на някой друг, това просто е недопустимо. И в момента тази смешен плач, с който петата колона в България тука ни проглуши ушите последните няколко дни, е недостойна проява на васално поведение към една държава, която ни е обявила за враждебна, и която има претенции към нещо, което не би трябвало да има, нали, Руската федерация също скъса наследството на болшевишкия режим, а в крайна сметка виждаме същото поведение. Значи, когато им изнася съветският режим им носи полза, когато не – го игнорират. Чуваме често гласове: Вие сега подменяте историята, искате да подмените историята. Има ли такова нещо според вас? Самият паметник е грозна подмяна на историята, тъй като България не е освобождавана от никаква съветска армия, окупирана е, избити се десетки хиляди хора в резултат на дошлия на щиковете на тази армия преврат, да не говорим какви са спомените на обикновените хора там, където са били разквартирувани тези войници, разбира се, по време на война има какво ли не, но в никакъв случай няма един загинал войник в България. Аз съм русенец и като ученик си ни водили на такива паметниците на уж загинали съветски войници. Те са починали от раните си от времето на Яшко-кишиневската операция, просто военните болници са били пренесени, а някой от тях направо са застреляни от патрулите заради мародерство, за пиянство и т.н. Тъй че отношението на днешна Русия към нас във връзка с този паметник е просто недопустимо. Това е обида за нашето национално достойнство, да не припомням какво беше казал един високопоставен руски политик преди година, ако не се лъжа, че ние сме страхливите българи. Ние отново всъщност отразяваме мнението, че сме страхливи, а ние не сме страхливи. Ние сме народ, който е показал, че не е страхлив. |
| Още по темата: | общо новини по темата: 47 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/8 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Национални новини:
