| Столетник и ветеран от Втората световна война, роден в пловдивско село: Като звънне телефонът, успокоявам се - не са ме забравили | ||||||
| ||||||
Христо Стоилов е роден на 14 септември 1923 година в пловдивското село Свежен. Детството си прекарва там, има двама братя и една сестра. Има почти 30 години стаж в Българската армия като военнослужещ. Кавалерист съм, бях войник в Кавала, после служих в Драма, разказа той. "След като се уволних, хареса ми армията и се записах. Никога не съм спирал да работя, след като се пенсионирах от армията, работих в оръжейния завод в Казанлък, после няколко години в хранителен магазин", каза той. Стоилов допълни, че на младини е бил и актьор в местния театър. С покойната му съпруга Димитрина са имали лозе, където са прекарвали цялото лято в работа. Спазвали са строг природен режим, гледали са зеленчуци и малко животни, прекарвали са време със своите внуци - най-важното за тях. На младите пожелавам само това - да са живи и здрави, да работят и да станат на сто години като мен, посочи той. "Не знам каква е тайната и как се става на сто години. Винаги съм бил в движение, то е здраве и живот. Всичко трябва да бъде нормално - яденето, работата и почивката също. Каквото и да е полезно, превишиш ли - е вредно", каза столетникът. Той допълни, че е пил "по чашка" и е пушил по няколко цигари в компания, но не и през останалото време. Христо Стоилов предпочита да не си спомня за Втората световна война и за фронта. "Ами какво е фронтът - фронт, това е, отиваш и не знаеш дали ще се върнеш. Ако не те убият, убиваш. Лошо нещо е войната", коментира той. Доскоро се събирахме редовно и се уважавахме, но не останаха вече фронтоваци, посочи още Христо Стоилов, но отбеляза, че не иска да говори за изгубените хора. "Никога не ме забравят, уважават ме, ето и днес не са ме пропуснали и са изпратили пакет за именния ми ден", коментира той. Стотния си рожден ден е отбелязал в Казанлък и е получил почетен плакет на министъра на отбраната Тодор Тагарев, връчен лично от командира на 61-ва Срямска механизирана бригада бригаден генерал Маргарит Михайлов. Специална изненада са му направили и екипа на Социалния домашен патронаж. Дните си столетникът прекарва предимно вкъщи, където живее и се обслужва сам. "Не ме слуша единият крак и не виждам добре, затова сега излизам само около блока за малко свеж въздух", каза той. Според него най-голямото щастие са децата, само те са радостта за един възрастен човек. Близките му го посещават често, а всички празници прекарват заедно, както ще бъде и днес. Ежедневието си определя като "самотно понякога", усмихва го това някой да го посети и да му се обади. "Като звънне телефонът, успокоявам се - не са ме забравили", посочи Стоилов. Близките му го определят като изключително добър и скромен човек, като образец за достойнство и отдаденост. Те казват, че през последните десетилетия никак не се е променил. За сто години той не е изгубил чувството си за хумор. На по-младите Христо Стоилов пожела да доживеят до сто години и когато това стане, да не забравят да го поканят. |
Още новини от Новини от Пловдив:
