| Петър Пиронков, художник: В добри времена сме - който сътвори дух, получава признание | ||||||
| ||||||
Разкажете повече за изложбата "Родопа в изкуството"? “Родопа в изкуството" е една монументална изложба живопис, графика и скулптура, в която вътре са представени 66 автора с по едно произведение тематично, специално, като една част са пейзажи, фолклорни композиции, въобще това, което би вдъхновило един творец да прави изкуство. Кои имена са представени в нея? Ами това са акад. Дечко Узунов, Златю Бояджиев, Данаил Дечев, Васил Бараков, Анастас Стайков, Владимир Рилски - цяла една плеада от най-добрите български художници, като някои от творците са подбирани от няколко произведения, нали най-представителното от тях. Така че смело може да се твърди, че в тази изложба има едни от най-хубавите картини по темата, създадени в България. Същевременно има скулптура, графики. Много е разнообразна разнообразна е като много различни погледи на автори са представени. И как да ви кажа, изгражда, не изгражда, а повдига духа на българина, че такива автори е имало сред нас. Някои от тях все още са живи, но какво са ни оставили и как да кажа, нашето наследство какво е. Точната дума е повдига духа и морала на българина. Напоследък ние сме се самоизоставили и се самосъжаляваме, защото гледайки, наблюдавайки какво е навън и коментарите на хората, и на артистите, човек направо да ги оплаче, в каква ситуация са. А то не е така, ние сме една нация, която е светла нация. Има с какво да се похвалим, има какво да се види. Освен това, ние сме цивилизацията на човечеството. Чудесно го казвате, да. Добре, изложбата се удължава, нали? Да, удължава се изложбата, беше до 11 януари, сега е до 27 януари - събота, до края на месеца, защото има голям интерес, много публика ходи. И така преценихме от управата на Художествена галерия в Пловдив. Ние искаме специално Художествена галерия Смолян, да благодарим на Художествената галерия в Пловдив за това, че ни предостави салоните за тази изложба, защото тя е пътуваща изложба. И как да ви кажа, самите условия са много добри и на световно ниво. А има ли някакви емблематични платна, известни, които се знаят от ценителите на този вид изкуство? Ами има на Димитър Киров “Родопска песен", това е емблематична. Има портрет на Николай Хайтов от Христо Стефанов, това е от пловдивската петорка, в която са членували. Има на Георги Божилов-Слона, има на Светлин Русев “Родопчанката", има примерно, една от най-хубавите картини на Георги Трифонов, не на Георги Трифонов, на Тома Трифоновски най-хубавата му картина, една от най-хубавите му “Родопска мома". Така че всичко това трябва да се види. Има и произведения, които са нетипични за авторите, има и произведения от автори, които не са толкова популярни, но са постигнали завидни постижения в живописта. Добре, а можете ли да кажете какви още партньорства се очакват между двете галерии на Смолян и Пловдив? Пловдивската градска галерия гостува в Смолян с изложба “Френска гравюра от XVIII век". Много хубава изложба на едни от най-добрите гравьори от цял свят, по принцип повечето са издания на Лувъра. Така че в момента точно сме в този обмен. А иначе в Пловдив, аз като куратор имам на 1 февруари откривам “Съмишленици", горе на ул. “Съборна". Това е една изложба на Атанас Михов и Патрики Сандев. Това са пейзажисти от първото поколение, завършили Художествената академия в София. След това предстои изложба на Енчо Пиронков, дървена скулптура, това е една изложба, която представя автора в една друга светлина, която мисля, че специално в Пловдив ще провокира голям интерес. Тя и в Смолян беше. Това е от Вашите колекционерските неща, така ли? Да, от кураторските, да ги наречем. Защото да, трябва да има някой, който да е куратор, да му дойде идеята какво да стане. Тази изложба е много хубава, представлява 27 дървени скулптури, които са сътворени през 1969 г. и не са виждали бял свят. Няколко човека ги бяха виждали, които са в близкото обкръжение на автора. Има и каталог, който е издаден, ей така просто за информация, за да може да се легализират реално тези скулптури, защото той е непознат с това. Та тази изложба е прекалено интересна, защото ни показва един автор, който е вече на 91 години, който е заслужил, взел своя пиедестал. Но го показва в една светлина, която ни кара да се замислим що е то изкуството? Изкуството е едно тайнство, тайнството на твореца. То е нещо лично, то не се казва, с него не се парадира, това е нещо тайно. Нещо, което е седяло на тъмно цели 60 години и ги е гледал само автора, защо? Защото дойдоха времена, в които голотата във всяко едно отношение е изкарана на показ. И че всичко, каквото се прави от творците, то трябва да бъде експонирано, съответно да пляскат публиката. А изкуството не се прави заради публиката, изкуството повтарям, е нещо лично. То е едно тайнство, както има съпружеското тайнство, то се прави на тъмно. Така има и изкуството, което е нещо лично пък. Не е за публиката. Да, но не се ли създава да радва все пак хората, нали за това се прави това изкуство? Не, изкуство се прави, защото е нещо лично. Това е лично усещане. Това е светът на автора. А това, че ние го виждаме като публика, това е бонус. Защото някой път авторите имат нужда от едно или от друго и ги показват или ги изтъргуват нещата. Но в случая, цялото това нещо не е показвано, не е търгувано. И изведнъж, ние като публика изчезваме и не съществуваме. Това е изкуството. Това е една философия, която има много голямо бъдеще, защо? Защото сега се давим в материята, в материалното, в консуматорското общество, в което всеки трябва да рисува, за да го одобряват. Всеки трябва да скулптурира, за да бъде одобрен. И това е малко обидно за самия автор, нали? Ами изкуството е нещо лично. Тук се съдържа всичко, цялата тази философия, която съответно прави изкуството уникално. Защото ние живеем във време, в което се мултиплицира изкуството. Вече изображението няма стойност, то залива света и приключва, и се удавя в това море от милиарди изображения, различни култури, различното това. Така че тази изложба е много интересна и съответно на есен имаме, пак съм куратор в една мега изложба, на улица “Гладстон" на 4 октомври ще се открива Йоан Левиев “85 години от рождението". Това е наистина една запомняща се изложба, защото ние миналата година правихме в Смолянска градска, но нямахме тези обеми от пространство, които предразполага сега галерията на ул. “Гладстон". Така че има, има много проекти, по които действам. Очаква се да бъде открита интересна изложба за Енчо Пиронков, нали така? На 1 февруари е “Съмишленици", на 1 март Енчо Пиронков, на 4 октомври е Йоан Левиев и други работи има, но нека да стигнем до там. А иначе в галерията в Смолян заповядайте, тази година има уникален календар. Ще имаме Димитър Киров - мега изложба по случай 85-годишнината, ще има Георги Божилов-Слона, също изложба. Ще има голяма, голяма изложба на италианска живопис XIX и XX век, като там са най-добрите художници на Италия между които Марио Сирони, Ренато Гутузо, Веспиняни, Енио Калабрия, с едни наистина огромни произведения и престижни. Ще бъде представена една малка частица от най-голямата колекция на италианско изкуство, която се намира в България. И в края на годината Любомир Далчев. Искам и друго да Ви питам, защото виждам, че имате по-интересен поглед като цяло за изкуството. Да ви питам какво мислите за българина, дали умее да цени изкуството или само снобски подхожда към него? Какви са Ви впечатленията? А, цени, цени. Моля ви се, ние преминахме от една система, влязохме в една друга система. Тази система се нарича на меценати или едри собственици. Нали, да не използваме думата колекционер, защото не е подходяща. Меценати, които изливат огромни средства в изкуството и ни дават възможност ние да се развиваме съвсем свободно. Човек направи ли изкуство, веднага го купуват, ако е до купуването. Изкуството е духовна светлина. То е сътворяване на дух в материя. Това е един много дълъг разговор, който в България е на много добро положение в световното, защото въобще търговията и меценатството в цял свят вече заглъхва, няма нови, а ние тепърва почваме. Значи сега за нас идва един период, който е неочакван, нали. И аз смятам, че е много добре, защото артистите са оставени на свобода. Те и преди бяха оставени на свобода, но имаше едно извинение, че има нали партията, или някой, който поръчва. Сега, като няма кой да поръчва, всичко е самостоятелно и който сътвори дух, получава признание. Така че мисля, че е много добре, в много добри времена сме. Снобско не мога да кажа, защото цените на произведенията в България са обидни. А снобът не иска евтини работи, снобът дава милиони за боклуци. А ние тук се борим за такова изкуство, така че снобария няма в тази работа. Обратното, как да ви кажа, браво, че са те. Защото вие сами се убеждавате, няма аз какво да говоря как е оценен труда. Няма аз какво да говоря за труд, културния труд как е оценен. Защото ние сме най-ниско по стълбицата и то е унизително. Така че това е, което мога да кажа. Ще си говорим друг път, интересно е. Засега ви благодаря! |
| Още по темата: | общо новини по темата: 202 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/34 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Новини от Пловдив:
