Започнаха мащабни археологически разкопки на Белинташ | ||||||
| ||||||
Откритите на скалното плато изсичания ясно говорят, че там са се извършвали ритуали. Идеята на сегашните проучвания е да се разбере през кои периоди и кога най-рано се е използвал светилището. Ще се търси повече информация и факти и за самите ритуали. До сега на обекта е работил археологът Иван Христов. През 2003 г. той е направил два сондажа и на база събраните данни и керамични находки може да се направят предположения, че обектът е от времето на каменно-медната епоха - 5 000 г. преди Христа. Освен археолозите на обекта ще работят и геоморфолози и други специалисти. Уникалното тракийско светилище Белинташ е паметник от национално значение.То се намира на около 30 километра от Асеновград, в средата на каменна чаша. Риолитната скала е висока 1260 метра, а площта й е 5 декара. В конфигурацията на скалните ямки съвременните астрономи виждат съзвездията Малка и Голяма Мечка, Лъв и Орион. Слънцето и луната се отразяват във водите на двата кладенеца в определени дати от годината. В началото стои една библейска легенда, която се предава от поколение на поколение. Според нея до Беленташ са стигали водите на Потопа и на неговите "халки" е бил привързан Ноевият ковчег. Скалният феномен Белинташ е доказано племенно светилище на Бесите, посветено на древното тракийско божество Сабазий. Древните летописи разказват, че преди векове за Белинташ се водили дълги войни между беси и одриси. |