| Експерт каза какво се случва с лихвите при потребителските кредити | ||||||
| ||||||
Той коментира данните от ново проучване на кредитния пазар, което показва основните тенденции при заемните средства и техните лихвени проценти. Жилищното кредитиране се откроява от цялостната тенденция. Данните за кредитирането към предприятия, което формира около 50% от кредитния пазар, показват, че то се забавя през първите тримесечия на миналата година спрямо същия период на 2022 г. В същото време кредитирането към домакинства, което е 42%, се ускорява. Причините за това са рекордните печалби на банките и растящите депозити на домакинствата, обясни икономистът. "Те имат много пари, с които да кредитират. Жилищното кредитиране традиционно е най-атрактивният сегмент от кредитния пазар“, добави Георги Вулджев. При потребителските кредити се наблюдава нормализация по отношение на лихвите. Наблюдава се известно забавяне и към кредитирането на предприятия. "Но няма индикации за навлизане в период на стагнация в кредитирането в който и да е сегмент, било то към предприятия, било то към домакинства за жилищни или за потребителски цели. Това донякъде може да буди известно притеснение дали не наблюдаваме твърде висок растеж в настоящия контекст. Повдига и въпроса дали този все още висок растеж на кредитирането не допринася за това инфлацията да е по-упорита, отколкото би била иначе. Това е по-скоро въпрос в сферата на цялостната икономическа политика на правителството и е свързана и с ролята на БНБ като регулатор на кредитния пазар“, коментира икономистът. В условията на валутен борд България се оказва все още изолирана от процесите, които текат в еврозоната, отбеляза той. "По всяка вероятност няма да има пълно пренасяне на паричната политика на ЕЦБ у нас. ЕЦБ вече спря да вдига лихвите, даже по всяка вероятност тази година ще започне и да ги сваля, а тук на практика кредитирането все още е на много високи нива.“ В този контекст той постави и въпроса за настъпването на евентуални дисбаланси в резултат на присъединяването на страната ни към еврозоната. "Ако разликите в еврозоната в жилищния сегмент са твърде големи, това как ще се отрази в последствие, като се присъединим, ще има ли шоково вдигане на лихвите? Това са въпроси, на които най-вече от БНБ трябва да отговорят“, подчерта Вулджев. Имотите остават силно желан актив и това не е специфика само за нашата страна. Причината за това според икономиста е липсата на познания у инвеститорите за алтернативи. "Това е цялостен проблем на финансовата ни инфраструктура, която е недостатъчно развита. Ако имахме по-добре развит капиталов пазар, може би хората нямаше да инвестират толкова в имоти“, коментира той. По думите му има някои основателни притеснения относно случващото се на жилищния пазар, особено в София. "За момента според мен обаче сме далеч от някакви апокалиптични сценарии на колосални балони, какъвто имахме 2007-2008 г., когато се спука. Но със сигурност е добре да видим едно охлаждане на кредитирането в това отношение, едно покачване на лихвите, особено по новите кредити, може би с 1-2 процентни пункта, защото сегашните нива ми изглеждат в перспектива неустойчиви“, предупреди Вулджев. Пазарът на труда играе ключова роля що се касае до кредитния пазар, особено по отношение на жилищното кредитиране. Ако ситуацията на пазара на труда се влоши, тогава потенциалът на работещите да взимат кредити ще падне, както и тяхната платежоспособност. Безработицата остава на много ниски нива и няма изгледи за рязко влошаване, но в определени сектори вече се забелязва спад в откриването на работни места. "Виждаме забавяне на динамиката на пазара на труда. Има данни от един от големите сайтове за обяви за работа, според които обявите в ІТ сектора към ноември 2023 г. са с 40% по-малко спрямо година по-рано. Имаше новини и за съкращения в някои ІТ фирми в България. С оглед на това е добре да се адаптира, за да не се получи разминаване между динамиката на трудовия и на кредитния пазар, защото това създава икономически рискове“, предупреди експертът. Според него навлизането на изкуствения интелект не влияе върху нивата на безработица. "За момента по-скоро виждам, че това по-скоро може да помага с повишаване на продуктивността на ІТ специалистите и създаване на нови работни места. Появата на изкуствения интелект по-скоро вдига стойността на пазара на труда на по-опитните програмисти. Може би при по-неопитните ще има някаква замяна, но няма заплаха за цялостна замяна на труда“, смята Вулджев. |
Още новини от Национални новини:
