| Като картоф е, но не е | ||||||
| ||||||
Освен това има много високо съдържание на желязо, въпреки че това може да варира в зависимост от съдържанието на желязо в почвата, в която се отглежда. Oкa вероятно е ценен източник на хранителни пигменти, като антоцианини и каротеноиди, чието присъствие се показва от голямото разнообразие от цветове в кожата. Предполага се, че сортовете с тъмно оцветена плът са по-ценни източници на тези пигменти. Може да се пържи, вари или пече, използва се в яхнии или супи. Грудките са оцветени в различни цветове. Предлага се в жълто, оранжево, розово, кайсия и традиционното червено. Но зеленчукът не се култивира само заради грудките, които са годни за консумация. Листата и младите издънки също могат да се консумират като зелен зеленчук. Зрелите стъбла пък могат да се използват подобно на ревен. В Мексико този зеленчук се яде суров със сол, лимон и лют пипер. Вкусът често е леко остър. Понякога вкусът е кисел, а понякога сладък. Това зависи от концентрацията на оксалат сред сортовете. Годната за употреба е сладката ока. Тя съдържа сортове с по-ниски нива на оксалова киселина. Текстурата може да е хрупкава (като при морковите), когато е сурова. Когато го подлагаме на топлинна обработка зеленчукът става с нишестена или брашнеста текстура. Ока се отглежда в Южна Америка, Колумбия, Перу и Чили. В Нова Зеландия се е превърнал в популярен трапезен зеленчук и се нарича ямс. |
Още новини от Любопитни новини:
