| Отиде си последният български интелектуалец | ||||||
| ||||||
Определяха го като енциклопедична личност, духът му беше възрожденски, езикът му - неподражаем. В средата на 70-те години бяга в Америка. В социалистическа България той има всичко освен свободата. Не може да приеме поведението на уж бунтарите от своето поколение, които постепенно се поставят в слуга на властта. В Америка оцелява след два опита за убийство. Преди това е осъден от българския съд като предател. Пише книги, които са високо оценени и големи американски писатели. Работи в "Гласът на Америка". В началото на 90-те години се върна в България, окрилен, че свободата е дошла. Скоро остана разочарован от новите демократи. Не им спестяваше истината и им я казваше в очите. Прие несгодите на прехода философски. Казваше, че демокрацията не е ангел, който носи тава мекици. Трябва да се засее, да се ожъне, да се смеле и тогава да се опекат мекиците. Оттегли се в родния си Сливен. Няколко години посвети на изследване живота и делото на Дънов. Една от последните си книги отпечата само в 100 екземпляра и я раздаде на приятелите си от цял свят. Може би искаше да каже, че толкова са хората, които могат да го разберат. Канеше се отново да избяга в Америка - при децата и внуците си, но в крайна сметка предпочете да умре в България. Като истински интелектуалец, един от няколкото, които България е имала, цял живот беше дисидент, макар да не обичаше тази дума. Предпочиташе да го приемат като чешит. Сбогом. Аха, гониш дявола и ти идва ангелът с една тава мекици - няма такова нещо, сам трябва да си го направиш новото. Трябва да ореш, да посееш, да жънеш, мелиш и да си опечеш мекиците. Източник: ПОТВ |
Още новини от Любопитни новини:
