| каскадьор: Животът е интересен и дълъг, когато умееш да го рискуваш. | ||||||
| ||||||
Казва, че дели каскадите условно на две категории. "Едните не зависят от теб. Ти си "куфар“, даваш точната газ и правиш точната скорост. Но трябва да създадеш в себе си тишина, за да не се поддадеш на емоциите, защото те са страшни. При другия вид реагираш на базата на подготовката, която имаш. Тогава зависи от теб“, обясни професорът. При каскадьорството вътрешната мотивация е най-важна, смята проф. Светослав Иванов. "Когато правя каскади се опитвам да съединя личното си аз със своя демон, със страховете си. Тогава наистина е удоволствие, но е необходима вътрешна мотивация“, подчерта той. Първата му каскада обаче не е във филм, а истинска. Случва се, когато постъпва в казармата. Тогава той е един от петимата в страната, които тренират джудо – било е забранено. "Качиха ни на влака една нощ – новобранци, остригани, и се намерихме в една казарма в Плевен с огромен плац и сгради наоколо. Слязохме и някой казал, че аз съм джудист. 800 човека направиха един кръг и излезе един бабаит, трябваше да се бием и нямаше отстъпване. Аз съм се пренапрегнал, за да не се изложа, и удуших човека до безсъзнание. И досега ми стои усещането как припадна и се отпусна на земята. Тогава станах като бог в казармата, всички ме гледаха, не ми даваха да марширувам“, разказа Светослав Иванов. Пак в казармата, за да се докаже, последва примера на друг новобранец и скача през прозореца на третия етаж, обръща се във въздуха и се хваща за перваза. "На нокти влязох. След това го правех редовно, но първия път бях излетял“, призна той. Впоследствие се оказва, че другият “каскадьор" е освидетелстван с жълта книжка. "Тогава си дадох сметка, че човек понякога трябва да е по-умен“, допълни Светослав Иванов. Казва, че човек трябва да цени времето. "Времето ни за живот не е малко, но ние го пилеем“, смята той. Удължаването на времето може да се случи само в екстрени ситуации, каза каскадьорът. Той разказа за една от каскадите си, в която е трябвало да падне с мотор. "Аз не съм моторист, но умея да падам и по-важното е, че съм се научил да ставам, след като падам. Трябваше да ме блъсне една кола и да се хвърля в една урва. Не можах да се отделя от мотора и тръгнахме заедно да се търкаляме в урвата, дълга 70-80 метра. Докато летях съм си мислел задно кълбо ли да направя, че ако натисна степенката, моторът ще се завърти и може да ме затисне. И всичко това съм го мислел в рамките на една секунда. Това, което съм запомнил от тази каскада, е моторът, който седи над мен на стоп кадър. Това е траело хилядна от секундата и в тази хилядна от секундата аз виждам мотора над мен с резките от счупеното стъкло на фара. След това можех да ги възпроизведа, все едно съм ги гледал на стоп кадър. Това е психологичното време“, обясни той. Като каскадьор той вярва на всичко, което прави. "Всичко изчислявам, преизчислявам – математика, физика, механика, и обикновено не става това, което си мисля“, допълни Светослав Иванов. Според него каскадьорите заслужават да има отделна категория в наградите "Оскар“. "Но това е PR. Трябва да е внимателно, защото за да надскочат себе си и за да вземат статуетка, хората могат да направят маса щуротии. Трябва да се внимава с амбицията да се покажеш. Най-опасно е при хора, които знаят малко и си въобразяват, че могат всичко. Виждал съм такива хора да правят каскади. Най-страшното при каскадите е да не се страхуваш“, допълни проф. Иванов. |
Още новини от Национални новини:
