| Появиха се кадри от 75-ия рожден ден на Богдана Карадочева | ||||||
| ||||||
Кариерата ѝ започва, когато е на 14 години. През 1965 г. става солистка на "Студио 5“. Същата година осъществява първия си концерт и първия си запис ("Тази вечер аз съм хубава“). Талантът ѝ е признат и международният успех не закъснява: първа награда на Международния фестивал за забавна песен в Сочи, Русия (1967). Голямото ѝ признание идва на фестивала "Златният Орфей“ през 1969 г. За първи път Голямата награда в Международния конкурс за изпълнители е спечелена от българска певица, а председателят на журито Бруно Кокатрикс ѝ връчва и наградата на Асоциацията на френските музикални театри. По това време тя интерпретира по забележителен начин френски шансони и руски романси, изпълнява драматични концертни песни. В следващите години печели овациите на публиката на редица фестивали: рецитали на "Златният Орфей“ (1971), "Златният елен“ в Брашов, Румъния (1972), "Братиславска лира“, Чехия (1972); участие в гала-концерта на носителите на големи награди в Анверс, Белгия (1970). През 1970-те години пее с известни изпълнители, като К. Френсиз, Адамо, Жилбер Беко, Клиф Ричард, Шарл Азнавур, Жозефин Бекер; солистка е на известни оркестри като Биг бенда на Карел Влах (Чехословакия), на Паул Кун (Берлин), Всесъюзното радио с диригент Юрий Силантиев (Русия). Печели извънредната награда за най-добър изпълнител на фестивала в Касълбар, Ирландия и има най-голям принос за третото място на България в международната среща "Европа 71“ (участват и Паша Христова и Борис Гуджунов). Участва и в концерта на Емил Димитров в театър "Europien“ в Париж (1972) заедно с орк. "Балкантон" с дир. Димитър Ганев. Наградени песни в нейно изпълнение са "Земя звезда“, (м. Борис Карадимчев) – втора награда на "Златният Орфей“ (1977), "Сама с вятъра“ (м. Тончо Русев) – "Мелодия на годината“. Гастролирала е с концертни турнета във всички европейски страни, като Франция, Белгия, Австрия, скандинавските страни, както и Куба, Канада и Алжир. Има издадени малки плочи от фирмите "Pathe Marconi“ и "Philips“. През 1980-те години записва няколко хита заедно със съпруга си Стефан Димитров и група "Вариант Б“, прави дуети и с Васил Найденов. В началото на 1990-те участва на всички митинги на СДС, а песента "Дано“ се превръща в химн на надеждата. Голяма популярност има и "Молитва за България“, изпълнена заедно със Стефан Димитров и Васил Найденов. Удостоена е с наградата "Най-български певец“ за 1998 г. от Сдружението за българска духовност. От 1999 г. се изявява и като телевизионна водеща – на тв. програми "Зодиак“, на предаването "Почти полунощ е“, на което е водеща с Васил Найденов по NOVA. Най-известните ѝ песни са "Дано“ ("Ако до всяко добро същество“), "Остаряваме бавно“, "Иване, Иване“, "Нова година“, "Безнадежден случай“, "Бермудски триъгълник“. Богдана Карадочева има и няколко дуета с Емил Димитров – "Има любов“ (1972), "Помниш ли ти“ (1973), "Пътека до теб“ (1973), "Ако някога“ (1979), както и две песни, издадени на малка плоча в Ливан през 1972 г. – "Sans amour il N'Y a pas de fleures“ и "Te souviens tu?“. За нея пишат песни композитори като Зорница Попова, Тончо Русев, Найден Андреев, Морис Аладжем, Александър Йосифов, Александър Бръзицов и много други. Участва и в мюзикъла на Хачо Бояджиев "Телерезада“ (1974). През 2018 г. е обявена за почетен гражданин на София. В прикачената галерия от снимки можете да видите кадри от отпразнуването на рождения й ден вчера в изискано заведение в компанията на Кристина Димитрова, агент Тенев и други. |
виж галерията| Още по темата: | общо новини по темата: 3353 | ||||||||||||
| |||||||||||||
| предишна страница [ 1/559 ] следващата страница | |||||||||||||
Още новини от Любопитни новини:
