На 7-ми януари българската православна църква почита паметта на Свети Йоан Кръстител – последният старозаветен пророк, който кръщава Исус Христос в река Йордан. Празникът е наричан от народа Ивановден. Свети Йоан Кръстител е назоваван още "Предтеча", защото предрича идването на Христос на земята и подготвя пътя на Месията с проповедите си. Според Евангелието Свети Йоан е проповядвал в Юдея и в Галилея, че е изпратен от Бога, за да подготви пътя за идването на Христос, и увещавал хората да се покаят за греховете си и да отворят душите си за Бога. Като символ на пречистване той кръщавал покаялите се с вода. Йоан Кръстител е заловен и обезглавен по заповед на Ирод Антипа. На този ден имен ден празнуват всички с имена Йоан (от еврейски - Божа благодат), Йоана, Иван, Ивана, Иванка, Ваньо, Ваня, Ивайло, Калоян, Жана, Жанета, Йовко, Йото. В българската народна традиция Ивановден е със сигурност и най-масовият имен ден. Обредите и обичаите на Ивановден са свързани с очистителната сила на осветената предния ден вода. Периодът на т.нар. мръсни дни е отминал и всеки обръща поглед напред към сбъдването на предсказанията за добро здраве, берекет и щастлив живот. Обредната трапеза за празника включва варено жито, фасул, ошав, баница, кървавица, печена луканка, свински ребра със зеле. У нас обичаите на Ивановден са свързани със силата на осветената вода. На този ден всеки обръща поглед напред към бъдещето, а очакванията са за добро здраве, плодородие и щастлив живот. Честит празник на именниците! Информацията е на радио Пловдив.
|
