Две улици в Пловдив с нови имена. Едната ще е на известен архитект | ||||||
| ||||||
Двете улица ще носят имената на арх. Стефан Джаков и Атанас Буров. Предложението е на районния кмет Венцислава Любенова, като окончателното решение трябва да се вземе на сесия на Общинския съвет Причината за новите имена на улиците е бързото развитие на района и строителството на нови сгради, за което е необходимо и откриване на нови адреси и адресни регистрации. С ул. “Атанас Буров" ще се именува адресът на жилищна сграда парк “Марица - север". Единият й край ще граничи с ул. “Динко Дерменджиев", като осигурява и единствен транспортен достъп до въпросната сграда. Името на арх. Стефан Джаков ще носи улицата, на която са построени няколко жилищни сгради, за които е необходимо да бъдат открити административни адреси. Пътната отсечка е в обхвата на бул. “България" № 24, като се мине до 276 до осова точка 283, като отново се явява с единствен транспортен достъп. Кой е арх Стефан Джаков и какви са заслугите му за Пловдив? Стефан Джаков е български архитект, баща на физика Емил Джаков, на художника Крум Джаков, на първия български радиолюбител Иван Джаков и на Борислав Джаков. Стефан Джаков е роден 1867 г. в град Карлово. Завършва Военната академия в София специалност минно-понтонно дело и строителство. От 1897 учи във Висшето техническо училище в Мюнхен. В София във Военното министерство започва работа като архитект. В 1911 печели конкурса за Халите в Пловдив във вътрешния двор –остъклен– на древния Куршум хан. Възлагат му и строежа, но войните осуетяват реализацията. За участие в три войни има отличия и ордени. В Пловдив арх. Стефан Джаков живее и работи от 1919 до 1936 и оставя значително творчество, от което най-известна е къщата с куличката върху скалата над Античния театър построил за семейството си. Баща е на единствения безпартиен академик Емил Джаков, основател и директор на Института по електроника на БАН и дядо на проф. Боян Джаков. Автор на жилищно-търговски сгради: Гургулски, 1921; Каратабаков, 1922; Бъчварови на "Авксентий Велешки“, 1923; Нигохосян, 1924 на "Съборна“ и др. |