| Тук за първи път се играе футбол в Пловдив. В това училище е имало санкция, ако не говориш френски, а отличниците са били ръкополагани за рицари | ||||||
| ||||||
Сред възпитаниците на колежа са Цанко Лавренов, Иван Станчов, Петър Увалиев, Александър Николов – Сашо Сладура. Дисциплината е строга, преподаването – интересно, кабинетите по химия и физика са оборудвани на университетско ниво. В училището се говори само френски, ако някой използва друг език, го санкционират, като може да се стигне и до глоба, а парите от нея отиват при бедните. Всяка година двама от най-добрите ученици в различните класове се ръкополагат за рицари със специален ритуал. След занятията момчетата могат да участват в духовия, струнния или мандолинния оркестър, но, разбира се, най-привлекателни са спортните занимания: атлетика, гимнастика, бокс, колоездене, тенис. Колежаните са първите, които играят и популяризират в Пловдив непознат дотогава спорт – футбола (1910–1911 г.). През 1912 г. отборът на колежа посреща представителен тим от София и това е първият междуградски мач у нас. През същата година колежани и ученици от Първа мъжка гимназия създават футболния клуб "Христо Ботев". През 1923 г. колежът започва да строи игрище "Св. Августин". Освен футбол там се играе волейбол, баскетбол, тенис. Сега на негово място е стадион "Христо Ботев". Но колежът не би имал славата си без преподавателите в него. Любимец на учениците е отец Борис Таверние, който създава педагогически музей. В него са подредени минерали, десетки препарирани птици, бозайници, риби, има дори огромна анаконда, увита около дърво. Сбирката е съсипана при голямото земетресение през 1928 г. След 2 месеца отец Таверние умира от мъка. Отците са не просто учители, те се интересуват от всичко, свързано с България, приемат я като втора родина. С раса и туристически тояги могат да бъдат видени из Родопите, край руините на Плиска, на брега на Черно море край Обзор. Възпитават учениците си в родолюбие. По време на Балканските войни колежът е превърнат в база на френска санитарна мисия със 150 легла, в която се лекуват и оперират десетки ранени български войници. След Междусъюзническата война се приютяват бежанци. Имената на Херман Гислер и директора на колежа Жерве Кенар днес са забравени, както и фактът, че двамата отци след Първата световна война разгръщат силна лобистка кампания в защита на България, подпомогнати финансово от индустриалеца Пенчо Семов. Благодарение на това териториите на юг от Балкана не стават гръцки, а репарациите на страната са намалени от 12 на 2,5 милиарда франка. През 1948 г. комунистическата власт закрива колежа. Сградите и колекциите му са разпилени между различни институции, историята му потъва в забрава. А тя трябва да бъде разказвана. Снимкн и разкази, свързани с колежа са базирани на документи, пазени в Пловдивския държавен архив. |
виж галериятаОще новини от Новини от Пловдив:
