| Ако трудовият договор е за неопределено време, има особено правило | ||||||
| ||||||
Разпоредбата на чл. 119 КТ предвижда, че изменение на трудовото правоотношение се допуска по писмено съгласие между страните за определено или неопределено време. За да бъде валидно постигнатото съгласие, то следва да бъде задължително в писмена форма. С допълнително писмено споразумение на основание чл. 119 КТ страните могат да изменят един или повече от елементите на съдържанието на съществуващ между тях трудов договор (мястото на работа, длъжността, времетраенето на трудовия договор, размера на трудовото възнаграждение, размера на платения годишен отпуски, продължителността на работния ден или седмица и др.). Ако трудовият договор е за неопределено време (безсрочен), има особено правило – задължително изискване на чл. 67, ал. 3 КТ, съгласно което такъв трудов договор не може да се превръща в договор за определен срок (по чл. 68, ал. 1, т. 1), освен при изричното желание на работника или служителя, изразено писмено. С оглед на това, освен допълнителното писмено споразумение на основание чл. 119 от КТ, е необходимо да има изразено в писмена форма изрично желание на работника или служителя безсрочният му трудов договор да се превърне в договор за определен срок. Когато трудовият договор е срочен и/или за работа на непълно работно време, работникът или служителят има право писмено да предложи на работодателя изменението му в трудов договор за неопределено време и/или за работа на пълно работно време. Когато е уговорен срок за изпитване, работникът или служителят може да предлага това изменение на трудовото правоотношение след изтичането на срока за изпитване. Когато работодателят откаже изменение на трудовото правоотношение след постъпване на искане от работника или служителя в посочените случаи, той е длъжен в срок до един месец да предостави на работника или служителя мотивиран писмен отговор, освен ако предложението е направено повече от два пъти за период от една година. |
Още новини от Национални новини:
